Властелинът на пръстените

— Значи не плащате данък на Саурон? — обади се Гимли.

— Не плащаме и никога не ще го сторим — рече Еомер с гневно блеснали очи, — макар че тая лъжа долетя и до моите уши. Преди няколко години Владетелят на Черната страна пожела да купи от нас коне скъпо и прескъпо, но ние отказахме, защото ги използува за зли цели. Оттогава той праща орките да плячкосват и те отмъкват каквото могат, избирайки винаги черните коне — вече ни останаха малко от тях. Това породи и жестоката ни вражда с орките. Но сега главната ни грижа е Саруман. Той се обяви за владетел на цялата страна и вече много месеци воюваме с него. Наел е на служба орки, вълкоездачи и зли хора и е затворил Пролома, тъй че навярно ще бъдем обсадени както от изток, така и от запад. Тежко е да се бориш с такъв враг — той е лукав и могъщ магьосник с безброй маски. Казват, че бродел насам-натам, преоблечен като старец с качулка и плащ, досущ като Гандалф, както си го припомнят мнозина. Никаква мрежа не може да удържи шпионите му, а злокобните му птици летят надлъж и шир. Не знам как ще свърши всичко и предчувствувам беда; струва ми се, че той има приятели и извън Исенгард. Но ако дойдеш в кралския дворец, ще се убедиш сам. Няма ли да дойдеш? Напразно ли се надявам, че съдбата те изпраща да ми помогнеш в съмнения и беди?

— Ще дойда когато мога — каза Арагорн.

— Ела сега! — настоя Еомер. — Наследникът на Елендил ще бъде истинска подкрепа за Синовете на Еорл в прииждащото зло. Докато разговаряме тук, в Западен Емиет се води сражение и се боя, че то може да завърши зле за нас. Всъщност аз предприех този поход на север без кралско разрешение, защото в мое отсъствие дворецът му остава почти без охрана. Но преди три нощи разузнавачите ме предупредиха, че през Източната стена е минала банда орки и някои измежду тях носят белите емблеми на Саруман. Подозирайки онова, от което най-много се боя, съюз между Ортанк и Черната кула, аз поведох своите еореди, мъже от собствения ми род; преди два дни привечер догонихме орките близо до границите на Ентолес. Там ги обсадихме и вчера по изгрев-слънце влязохме в бой. Петнадесет бойци изгубих и двадесет коня, уви! Орките бяха повече, отколкото очаквахме. Към тях се бяха присъединили и други, дошли от Изтока през Великата река — следата им се вижда ясно малко по-северно оттук. А трети изскочиха от гората. Бяха едри орки, също с емблемата на Бялата ръка от Исенгард — тяхната порода е по-силна и зла от останалите. Въпреки всичко ги изтребихме. Но се отлъчихме за много дълго. На югозапад се нуждаят от нас. Няма ли да дойдеш? Както виждаш, имаме свободни коне. Има работа и за Меча. Да, ще намерим работа и за секирата на Гимли и лъка на Леголас, ако простят прибързаните ми слова за Горската Владетелка. Изрекох само онова, що говорят всички в моя роден край, и ако не е вярно, с радост бих изслушал истината.