Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Скоро над полята отекнаха звънки, мощни гласове. Внезапно налетя гръмотевичен грохот и първият конник сви край подножието на хълма, повел отряда на юг под западните дипли на ридовете. След него яздеше дълга колона от мъже в ризници — бързи, сияйни, прекрасни и безпощадни.
Конете им бяха високи и силни, със стройни нозе; сивият им косъм блестеше, дългите им опашки се развяваха на вятъра, по гордите им шии гривите бяха сплетени на плитки. Мъжете в седлата приличаха на конете си — високи, с дълги ръце и нозе; лененорусите им коси излизаха изпод леките шлемове и се развяваха назад на дълги плитки; лицата им бяха строги и проницателни. В ръцете си стискаха дълги копия от ясеново дърво, по гърбовете им висяха пъстри щитове, излъсканите ризници се спускаха до коленете им.
Те препускаха край хълма двама по двама и макар че от време на време някой от тях се надигаше на стремената и се оглеждаше настрани, изглежда, не усещаха тримата чужденци, които седяха безмълвно и ги наблюдаваха. Войнството почти бе отминало, когато Арагорн внезапно се изправи и извика с мощен глас:
— Какви вести носите от Севера, Рохански конници?
С изумителна бързина и умение те спряха жребците, завиха и налетяха обратно. Скоро тримата другари се озоваха в пръстен от конници, препускащи в кръг по склона зад тях, сетне надолу, наоколо и все по-близо. Арагорн стоеше мълчаливо, а другите двама седяха, без да помръдват и се питаха какво ли ще последва.
Без вик, без команда Конниците изведнъж спряха. Към чужденците се насочи гора от копия; някои Конници държаха лъкове с вече положена на тетивата стрела. После напред излезе висок мъж, по-едър от останалите; вместо пера на шлема му се вееше бяла конска опашка. Той се приближи, докато между гръдта на Арагорн и острието на копието му остана само педя. Арагорн не трепна.
— Кой си ти и какво правиш в тази страна? — запита Конникът на западняшкия Общ език. Тонът и произношението му напомняха речта на гондореца Боромир.
— Наричат ме Бързоход — отвърна Арагорн. — Дойдох от Севера. Преследвам орки.
Конникът скочи от седлото. Като подаде копието си на друг мъж, който се бе приближил и слязъл до него, той изтегли меча си и застанал лице срещу лице с Арагорн, го огледа проницателно и не без удивление. Накрая отново заговори:
— Отначало помислих, че самите вие сте орки, ала сега виждам, че не е тъй. Наистина малко знаете за орките, щом сте тръгнали да ги преследвате по тоя начин. Те бяха много, бързи и добре въоръжени. От ловци щяхте да се превърнете в дивеч, ако изобщо бяхте успели да ги догоните. Но в тебе, Бързоход, има нещо странно. — Той изгледа отвисоко Скиталеца с ясния си светъл поглед. — Не е име за човек това, с което се представяш. А и одеянието ти е странно. От тревата ли изникна? Как убягна от взора ни? От елфическия род ли си?
— Не — каза Арагорн. — Само един от нас е елф, Леголас от Горското царство в далечен Мраколес. Но минахме през Лотлориен и носим даровете и благосклонността на Владетелката.
Конникът ги изгледа с подновено изумление, но очите му охладняха.
— Значи в Златната гора наистина има Владетелка, както разказват старите приказки! — рече той. — Говори се, че малцина се изкопчват от мрежите й. Удивителни времена! Но ако имате нейната благосклонност, значи и вие плетете коварни мрежи, а може би сте и магьосници. — Студеният му поглед изведнъж се обърна към Леголас и Гимли. — Вие защо не говорите, мълчаливци?
Гимли се изправи и здраво стъпи на разкрачените си нозе; ръката му се вкопчи в дръжката на секирата и тъмните му очи проблеснаха.
— Кажи ми името си, конски повелителю, и ще получиш моето, а ако искаш — и още нещичко — каза той.
— Колкото до това — заяви Конникът, свеждайки поглед към джуджето, — чужденецът е длъжен да се представи пръв. И все пак — наричам се Еомер, син на Еомунд, и заемам поста Трети войвода на Ездитните предели.
— Тогава, Еомер, син на Еомунд, Трети войводо на Ездитните предели, разреши на джуджето Гимли, син Глоин, да те предпази от глупави слова. Говориш зло за онази, що е недостъпно прекрасна за мислите ти, и само липсата на разсъдък може да те извини.
Погледът на Еомер пламна като жарава, роханците гневно замърмориха и стегнаха пръстена с насочени напред копия.
— Бих ти отсякъл главата с брадвата и прочие, уважаемо джудже, ако се издигаше малко по-високо над земята — рече Еомер.
— Той не е сам — каза Леголас, изопвайки лъка и полагайки стрела на тетивата с ръце, които се движеха по-бързо от погледа. — Ще умреш, преди да удариш.
Еомер вдигна меча и нещата щяха да тръгнат зле, но Арагорн се хвърли между тях с протегната ръка.