Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Спокойно, Еотен! — отвърна Еомер на своя език. — Остави ме за малко. Кажи на еоредите да се съберат на пътеката и да се приготвят за потегляне към Ентоброд.
Мърморейки тихичко, Еотен се оттегли и заговори с останалите. Скоро те се отдалечиха и оставиха Еомер насаме с тримата другари.
— Странно е всичко, което говориш, Арагорн — каза той. — Ала е ясно, че изричаш самата истина — мъжете от Пределите не лъжат и затова е трудно да бъдат измамени. Но ти не разкри всичко. Няма ли сега да разкажеш по-подробно за задачата си, та да преценя що да сторя?
— Преди много седмици потеглих от Имладрис, както го наричаше онзи стих — отвърна Арагорн. — С мен беше и Боромир от Минас Тирит. Задачата ми бе заедно със сина на Денетор да стигна до този град и да помогна на народа му във войната против Саурон. Но Отрядът, с който пътувах, имаше друга задача. Сега не мога да говоря за нея. Водеше ни Гандалф Сивия.
— Гандалф! — възкликна Еомер. — Гандалф Сиводомни е известен в Пределите, но ще ви предупредя, че името му вече не е ключ за кралското благоволение. Откакто се помним, той неведнъж е гостувал из тия земи, пристигайки когато пожелае — всеки сезон или подир много години. Той винаги е вестоносец на странни събития — спътник на бедите, твърдят днес някои. И наистина, всичко се обърка след последното му идване през лятото. По това време започнаха неприятностите ни със Саруман. Дотогава го считахме за наш приятел, но Гандалф дойде и ни предупреди, че в Исенгард се готвят за внезапна война. Помоли за помощ, като каза, че сам той е бил пленник в Ортанк и едва успял да избяга. Но Теоден не пожела да го послуша и Гандалф си замина. Не изричайте гласно пред Теоден името му! Гневен е кралят. Гандалф взе коня на име Сенкогрив, най-скъпоценния от всички кралски жребци, водач на Меарасите, които само Владетелят на Пределите може да язди. Защото праотец на тяхната порода е бил огромният кон на Еорл, който можел да говори на човешки език. Преди седем нощи Сенкогрив се завърна, ала кралският гняв не отслабва — неукротим е сега Сенкогрив и никому не позволява да го докосне.
— Значи Сенкогрив сам е намерил пътя си дотук от далечния Север, защото там се разделиха с Гандалф — каза Арагорн. — Уви! Не ще го язди вече Гандалф. Той потъна в мрака на Морийските мини и няма да се върне.
— Тежка вест — каза Еомер. — Поне за мен и мнозина други, макар и не за всички ни, както ще разбереш, ако дойдеш при краля.
— Вестта е по-скръбна, отколкото може да разбере който и да било в тази страна, въпреки че навярно ще ви засегне болезнено още преди годината да е напреднала — отвърна Арагорн. — Но когато паднат великите, по-дребните трябва да водят вместо тях. На мен бе отредено да водя нашия Отряд по дългия път след Мория. Минахме през Лориен — за която би било добре да узнаеш истината, преди да говориш отново, — после се спуснахме по дългите левги на Великата река до водопада Раурос. Там Боромир бе убит от орките, които сте унищожили.
— Злочеста е всяка твоя вест! — викна Еомер, обзет от смут. — Велика беда е тази гибел за Минас Тирит и за всички нас. Той бе достоен мъж. Всички го възхваляваха. Рядко идваше в Пределите, защото непрестанно воюваше по източните граници, но съм го виждал. Приличаше ми повече на бързите синове на Еорл, отколкото на сериозните гондорски мъже и когато му дойдеше времето, навярно щеше да стане велик предводител на своя народ. Но от Гондор не сме чули нито дума за тая скръб. Кога загина?
— Вече четири дни, откакто го убиха — отговори Арагорн. — И същата вечер потеглихме насам от сянката на Тол Брандир.
— Пеша?! — възкликна Еомер.
— Да, както ни виждаш.
Безкрайно изумление изпълни погледа на Еомер.
— Бързоход е твърде слабо име, сине на Араторн — каза той. — Крилоног те назовавам аз. Из не един дворец ще възпяват този подвиг на тримата другари. Отмерили сте четиридесет и пет левги преди края на четвъртия ден! Жилави са потомците на Елендил! Ала сега, господарю, що ще заповядаш да сторя? Трябва спешно да се върна при Теоден. Пред хората си говорих предпазливо. Вярно е, че още не сме обявили война на Черната страна и някои приближени до царското ухо нашепват малодушни съвети, ала войната наближава. Не ще нарушим древния си съюз с Гондор и докато те се сражават, ние ще им помагаме — тъй казвам аз и всички, що ме подкрепят. Източните предели са поверени на мен, Третия воевода, и аз изтеглих всички хергелета и коняри отвъд Ентомил, а тук оставих само стражи и бързи разузнавачи.