Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Няма проблем — кимна Дохърти.
— Добре. Започваме с това. Трябва да звънна на няколко места.
XVI
ЕДНО
Офис на звеното за организационен анализ
Департамент вътрешна сигурност
Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
09:35, 12 Август 2005
Кастило седна на кожения стол с висока облегалка зад огромното, богато украсено, бюро и огледа с неудобство луксозния кабинет. Чувстваше се като натрапник. Сви рамене и посегна към слушалката на радиото, което Ерик Кочиан бе нарекъл „космическа измислица“.
— Нидермайер — нареди той, — свържи ме със старши сержант Дейвидсън, ако обичаш.
— Изчакайте, подполковник.
Пет секунди по-късно чу гласа на Дейвидсън.
— Слушам, господине.
— Джак, имам основание да мисля, че ще последва нов опит за отвличане на Ерик Кочиан.
— Сериозно?
— Как се казваше? Вземи всички необходими мерки.
— Смятай, че е направено, подполковник.
— Освен това имам основание да смятам, че лошите са хора от бившето Щази, така че вземете и това предвид, когато обезопасявате.
— Много интересно.
— Кажи на останалите.
— И на Кочиан ли?
— Най-вече на Кочиан.
— Дадено, подполковник. Не можеш да ми кажеш приблизително време, така ли?
— От четири до двайсет и четири часа, след като разберат къде е. Може би вече знаят.
— Кочиан иска да отиде да обядва в Буенос Айрес.
— Няма начин. Да не мърда от „Майерлинг“. Най-добре да не излиза от къщата.
— Двамата с теб и преди сме охранявали трудни хора. Ще се оправя и с този.
— Ще дойдем, след като спрем за малко в Мидланд, Тексас.
— Искате да видите семейството на полковник Мунц ли?
— Не. Има връзка между Мидланд и измамите „Петрол срещу храни“ и двата милиона долара, които филаделфийските мюсюлмани са получили за бомбеното си убежище. Ще се опитаме да разберем какво можем да измъкнем.
— Да ми кажеш приблизително кога да ви очакваме?
— Щом разбера, веднага ще ти съобщя.
— Ще се оправим с всичко тук, подполковник. Нещо друго?
— Исках да те помоля да ме свържеш с посолството, но май е по-добре да се обадя по обикновен телефон. Не искам да се окажа виновен, че съм насочил гадовете към „Майерлинг“.
— Ясно.
— Това е, Джак. Дръжте си ушите и очите отворени и се пазете.
— И ти, подполковник.
— Можеш да прекъснеш връзката, Нидермайер.
Телефоните на Певснер бяха записани в паметта на мобилния, който Алекс Дарби бе дал на Кастило в Буенос Айрес и той го бе оставил в куфарчето си. Когато включи апарата, се появи надпис ЗАРЕДЕТЕ.
Оттласна се от бюрото, стана и се отправи към кабинета на госпожа Агнес Форбисън. Щом тя видя мобилния, протегна ръка, за да го вземе. Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, където — както трябваше да се очаква — държеше кутия, пълна със зарядни устройства, и почти веднага едно стана на неговия апарат.
— На лампата на бюрото ти има контакт — обясни тя.
— Благодаря.
— Значи заминаваш? — попита тя.
— За Мидланд, Тексас, а след това за Буенос Айрес отвърна Кастило. — Май открих връзката между скандала „Петрол срещу храни“ и куфарчетата с атомните бомби.
Тя не каза нищо, но по изражението ѝ личеше, че чака още обяснения.
— Ако ти разкажа, над Филаделфия ще се появи атомна гъба, преди да успея да довърша изречението — заяви Кастило. — Точно сега, гърмящите куфарчета, поне според мен, са все още някъде в Сибир.
— Слава богу! — въздъхна тя.
— Целият сценарий е бил измислен, за да ни насочи в погрешна посока — обясни той. — Или поне донякъде.
— Дик ще ми разкаже ли?
— Дик тръгва с мен. Джейк е в Чарлстън.
— Ще се получи ли? Кракът на Дик…
— Той ще бъде навигатор, аз ще управлявам.
Агнес го погледна любопитно.
— Едгар Дешамп измисли цялата тази работа — отвърна Чарли. — Кажи ми какво мислиш…
— Това може да се окаже най-тъпото нещо, което съм казала тази седмица — заяви Агнес, когато той приключи, — но може да се окаже правилният отговор. Другото не ми се струва толкова правдоподобно.
— Надявам се — кимна Чарли.
— Дешамп ти харесва, нали? — попита тя.
— Той е човекът, който би трябвало да седи зад бюрото ми — призна Кастило. — Той е единственият от нас, който е наясно какво прави.