Последната империя

— Позна! — подхвърли подигравателно Хам.

„Ще ми липсват — помисли със съжаление Вин. — Но пък може Келсайър да ме вземе за следващата операция“.

Стълбите изскърцаха и тя машинално се дръпна към тъмния ъгъл. Паянтовата врата се открехна и влезе Келсайър. Бе заметнал мъглопелерината през лакътя си, лицето му издаваше невероятна умора.

„Тази умора ми е позната — помисли Вин. — Пютриумно изтощение. Къде ли е бил?“

— Пак закъсня, Кел — рече Доксон.

— Е, направих каквото ми е по силите — отвърна Келсайър, пусна пелерината на пода и се протегна. — Къде са Клъбс и Дух?

— Клъбс спи в задната стаичка — отвърна Доксон. — Дух е с Реноа. Решихме да му осигурим най-доброто Калаено око.

— Чудесна идея — отвърна Келсайър, въздъхна дълбоко, опря се на стената и затвори очи.

— О, драги — възкликна превзето Бриз. — Изглеждаш ужасно.

— Не съм чак толкова зле, колкото ти се струва. Успях да си почина на връщане. Дори спрях да подремна няколко часа.

— Да, но къде беше? — попита настойчиво Хам. — Тревожихме се да не направиш някоя… глупост.

— Всъщност — поправи го Бриз — бяхме сигурни, че ще направиш някоя глупост. Просто се питахме колко ще е голяма този път. Та какво беше? Да не си убил архипрелана? Изклал си стотина благородници? Откраднал си наметалото от гърба на самия лорд Владетел?

— Разруших Хатсинските ями — отвърна Келсайър.

Възцари се смаяна тишина.

— Знаете ли — заговори накрая Бриз, — крайно време беше да се научим да не го подценяваме.

— Разрушил си ги? — попита Хам. — Как можеш да разрушиш Хатсинските ями? Та това са само цепнатини в земята.

— Е, не разруших самите Ями — обясни Келсайър. — Само разтроших кристалите, които създават атиумни зародиши.

— Всичките? — попита слисано Доксон.

— Всички, които успях да открия — отвърна Келсайър. — Поне няколкостотин ниши. Оказа се доста по-лесно да се спусна под земята, след като владея аломантия.

— Кристали? — попита объркано Вин.

— Атиумни кристали, Вин — обясни Доксон. — Те произвеждат зародиши — не мисля, че някой въобще знае как става това, — а в средата на зародишите има топчета атиум.

Келсайър кимна.

— Тъкмо заради тези кристали лорд Владетеля не може да изпраща аломанти, които да Притеглят атиумните зародиши. Прилагането на аломантия в близост до кристалите води до тяхното разрушаване — а са нужни векове, за да израстат отново.

— Векове, през които те няма да произвеждат атиум — добави Доксон.

— И ти… — почна Вин и млъкна.

— Почти преустанових производството на атиум в Последната империя за следващите триста години.

„Елънд. Къща Венчър. Те отговарят за Ямите. Как ли ще реагира лорд Владетеля, когато научи?“

— Ти си безумец — бавно каза Бриз. — Атиумът е в основата на имперската икономика. Контролът върху него е един от начините лорд Владетеля да упражнява властта си върху благородничеството. Не успяхме да се доберем до запасите му, но това е почти същото. Ти си благословен идиот… ти си гений!