Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
И тогава Вин видя струйката тъмна кръв, която се стичаше покрай обувката му. Събра се на малка локвичка и започна да капе по стълбището.
„В името на лорд Владетеля…“
Келсайър пристъпи в стаята. Вин го последва. Вече знаеше какво ще види.
Трупът лежеше в средата на помещението, одран и с отрязани крайници, главата бе смазана. Почти не приличаше на човек. Стените бяха опръскани с кръв.
„Има ли толкова кръв в човешкото тяло?“ Беше точно както предния път, в скривалището на Кеймън — само че сега жертвата бе само една.
— Работа на инквизитор — прошепна Вин.
Съкрушен от мъка, Келсайър коленичи до трупа на Марш. Вдигна ръка, сякаш да докосне одраното тяло, но остана неподвижен, вцепенен.
— Келсайър — повика го тревожно Вин. — Станало е съвсем скоро. Инквизиторът може още да е тук.
Той не помръдваше.
— Келсайър! — тросна се тя.
Той разтърси глава и се огледа. Втренчи очи в нея и те постепенно се проясниха. Изправи се.
— Прозорецът — каза тя и тръгна през стаята, но спря, понеже видя нещо върху малкото бюро до стената. Дървен крак от маса, полускрит под опаковъчна хартия. Взе го.
Келсайър отвори прозореца, обърна се, погледна за последен път стаята и изхвърча в нощта.
„Сбогом, Марш“ — помисли тъжно Вин и го последва.
„Мисля, че инквизиторите ме подозират…“ — прочете Доксон. Бележката, късче хартия, пъхнато в кухата вътрешност на крака — беше бяла и чиста, без капчица кръв, с каквато бяха изцапани коленете на Келсайър и наметалото на Вин.
Доксон продължаваше да чете, седнал до кухненската маса: „Задавах твърде много въпроси и зная, че са пратили поне едно запитване на продажния принудител, който би трябвало да ме е обучавал за дякон. Опитах се да открия тайни, жизнено необходими на бунтовниците. Как Министерството наема Мъглородни за инквизитори? Защо инквизиторите са по-силни от обикновените аломанти? Имат ли слабо място и кое е то?
За съжаление не узнах почти нищо за инквизиторите — макар че политическите боричкания между отделните Министерски служби продължават да ме изумяват. Изглежда така, сякаш обикновените принудители не се интересуват от околния свят, а само от това да служат вярно и да изпълняват стриктно заповедите на лорд Владетеля заради престижа, който им осигурява това. Но инквизиторите са съвсем различни. Те са много по-лоялни на лорд Владетеля от обикновените принудители — и това вероятно е основната разлика между двете групи. Въпреки всичко имам чувството, че съм близо. Келсайър, те наистина имат своя тайна. Слабо място. Уверен съм в това. Останалите принудители го споделят шепнешком, вероятно и те не знаят много по въпроса. Боя се обаче, че прекалявам с интереса си. Инквизиторите ме следят, наблюдават ме, разпитват за мен. Затова написах тази бележка. Може би предпазливостта ми е излишна…
А може би не“.
Доксон вдигна глава.
Келсайър стоеше на обичайното си място, при тезгяха в другия край. Но… този път позата му не беше нехайна. Беше скръстил ръце, навел леко глава. Мъката му сякаш се беше изпарила, заменена от нещо друго — същото, което Вин съзираше понякога в очите му. Най-често, когато говореше за благородниците.
Тя неволно потрепери. Едва сега обърна внимание на дрехите му — сиво-черна мъглопелерина, черна риза с дълги ръкави и антрацитно черни панталони. Отвън, в мрака, това бе обичайната му маскировка. В осветената стая обаче черните цветове изглеждаха заплашителни.
Той изправи рамене и в стаята се възцари напрегнато мълчание.
— Кажете на Реноа да прекрати играта — заяви Келсайър с тих, но твърд глас. — Да използва уговорената история — че се прибира при семейството си заради войната. Но искам утре да го няма. Пратете Главорез и Калаено око за охрана с него, но му кажете да напусне каналната ладия на един ден плаване и да се върне в града.
Доксон се размърда и погледна Вин и останалите.
— Добре, но…
— Марш знаеше всичко, Докс — прекъсна го Келсайър. — Те са го пречупили, преди да го убият — така работят инквизиторите.
И млъкна, та думите му да стигнат до съзнанието им. По гърба на Вин полазиха тръпки. Лъжедяконът беше разкрит.
— Местим се в резервното леговище, така ли? — попита Доксон. — Само ти и аз знаем местонахождението.
Келсайър кимна решително.
— Да. Искам до петнайсет минути всички да напуснат работилницата — чираците също. Среща след два дни в резервното скривалище.
— След два дни? — възкликна Доксон. — Кел, какво си намислил?
Келсайър тръгна към вратата. Отвори я, пусна вътре мъглите, после изгледа присъстващите с очи, по-твърди и от шиповете на инквизиторите.
— Те ме удариха там, където боли най-много. Ще им отвърна със същото.