Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Келсайър се засмя сухо.
— Приемам и двата комплимента. Инквизиторите посещавали ли са работилницата на Клъбс?
— Не, поне според сведенията на нашите наблюдатели — докладва Доксон.
— Това е добре — рече Келсайър. — Може пък да не са успели да пречупят Марш. В най-добрия случай дори не знаят, че Усмиряващите им станции са разкрити. А сега, ако не възразявате, ще ида да поспя. Утре ни чака доста работа.
— Работа ли? — попита Доксон. — Кел… ние си мислехме, че е време да се откажем. Разпалихме война между Къщите, но плановете ни са разкрити. Не смяташ ли, че постигнахме всичко, което ни е по силите?
Келсайър се усмихна.
— Утре ще поговорим.
— Какво ли е намислил, Сейзед? — попита Вин. Седеше на столчето до огнището в новото им скривалище, докато терисецът приготвяше обяда. Келсайър бе спал цялата нощ и половината от деня.
— Нямам представа, господарке — отвърна Сейзед и опита яхнията на вкус. — Макар че моментът изглежда наистина подходящ да предприемем решителни действия срещу Последната империя.
Вин го погледна замислено.
— Предполагам, че бихме могли да завладеем двореца — нали това искаше Кел? Но ако лорд Владетеля е предупреден, може и да не се получи. Освен това нямаме кой знае колко голяма армия. Хам и Бриз така и не успяха да завършат с вербуването.
Сейзед повдигна рамене.
— А може би Келсайър има други планове относно лорд Владетеля — продължи да разсъждава на глас Вин.
— Може би.
— Сейзед? — попита все така замислено Вин. — Ти събираш легенди, нали?
— Като Пазител аз събирам много веща — отвърна Сейзед. — Истории, легенди, религии. Когато бях млад, друг Пазител ми преразказа всичко, което знаеше, за да мога да го съхранявам и да добавям още познания.
— Чувал ли си някога легенда за този Единадесети метал, за който говори Келсайър?
Сейзед се замисли.
— Не, господарке. Тази легенда беше нова за мен и я чух от господаря Келсайър.
— Но той се кълне, че е истина. И аз му вярвам… по някаква причина.
— Напълно е възможно да има легенди, които не съм чувал — рече Сейзед. — Ако Пазителите знаеха всичко, какъв смисъл да продължават да търсят?
Сейзед пак разбърка яхнията. Изглеждаше тържествен дори когато правеше съвсем простички неща. Продължаваше да носи стюардските си дрехи и бе приел без възражения задълженията на слугите, които бяха освободили.
Забързани стъпки по стълбата накараха Вин да трепне.
— Какво има, господарке?
— Някой идва — каза Вин и се приближи до вратата.
Влезе Тейс, един от чираците. Сега, когато Лестибърнс го нямаше, той изпълняваше ролята на съгледвач.
— На площада се събират хора.
— Какво? — обади се Доксон от другата стая.
— На Фонтанния площад се събират хора, господарю Доксон — повтори момчето. — Казват, че принудителите готвели нови екзекуции.
„Възмездие за Ямите — помисли Вин. — Не им отне много време“.
Лицето на Доксон потъмня.
— Иди да събудиш Кел.
— Напротив, смятам да ги гледам — заяви Келсайър. Беше облечен с дрехи на беден скаа.
„Пак ли?“ — Стомахът на Вин се сви.
— Вие правете каквото искате — продължи Келсайър. Изглеждаше доста по-добре, след като се бе наспал. — Но тези екзекуции са отговор на това, което направих в Ямите. Ще отида да гледам как убиват тези хора, защото непряко аз съм виновен за смъртта им.
— Вината не е твоя, Кел — каза Доксон.
— Вината е на всички ни — отвърна рязко Келсайър — Което не означава, че сме сгрешили. Но ако не бяхме ние, тези хора нямаше да загинат. Най-малкото, което можем да направим за тях, е да сме свидетели на злощастния им край.
Отвори вратата и тръгна по стълбите. Останалите членове на групата бавно го последваха. Клъбс, Сейзед и чираците останаха.
От небето се сипеше пепел, рееше се като лениви снежинки.
Скривалището не беше далече от площада. Келсайър обаче спря на няколко преки от него. Покрай тях се точеха скаа с помръкнали лица. В далечината ечаха камбани.
— Какво има, Кел? — попита Доксон.
Келсайър изви глава.
— Вин, чуваш ли?
Тя затвори очи и разпали калай. „Съсредоточи се. Както те учеше Дух. Прогони шума от стъпките и ромона на гласовете. Не обръщай внимание на затръшването на вратите и на дишането на минувачите. Слушай…“
— Коне — каза тя, загаси калая и отвори очи. — И карети.
— Талиги — поправи я Келсайър. — Талигите с пленниците. Идват насам.