Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Огледа околните къщи, улови се за един улук и се закатери по стената. Бриз завъртя очи, сръга Доксон в ребрата и кимна към входа, но Вин и Хам — разпалили пютриум — последваха Кел с лекота на покрива.
— Ето там. — Кел посочи една съседна улица. Вин вече чуваше трополенето на тежките талиги съвсем ясно.
Доксон и Бриз излязоха на покрива през една капандура. Келсайър стоеше на самия ръб, загледан в задаващите се талиги.
— Кел — попита Хам. — Какво си намислял?
— Достатъчно далече сме от площада — отвърна Келсайър. — Инквизиторите не са с пленниците: те ще пристигнат от двореца, както предния път. Едва ли охраната е повече от стотина войници.
— Сто войници са много. Кел — рече Хам.
Келсайър все едно не го чу.
— Мога да спра това… мога да ги спася…
— Кел, може да няма голяма охрана, но площадът е само през няколко преки — каза Вин. — А там е пълно с войска, да не говорим за инквизиторите!
Неочаквано, но Хам не я подкрепи, а се обърна и изгледа въпросително Доксон и Бриз. Докс само повдигна рамене.
— Да не сте се побъркали? — възкликна Вин.
— Чакайте малко — рече Бриз и присви очи. — Не съм Калаено око, но не ви ли се струва, че някои от тези затворници са облечени прекалено добре?
Келсайър замръзна, после изруга. И без предупреждение се хвърли и скочи на улицата.
— Кел! — извика Вин. — Какво… — И млъкна, загледана в приближаващата се колона. Подсиленото й от калая зрение й помогна да разпознае едно лице в първата талига.
Дух.
— Келсайър, какво правиш? — попита Вин, щом се приземи до него.
Той забави крачка.
— Реноа и Дух са в първата талига. Министерството вероятно е нападнало конвоя — хората в тези талиги са слугите, помощниците и охраната, която наехме в имението.
„Каналният конвой… — помисли Вин. — Министерството е знаело, че Реноа е измамник. Значи Марш все пак се е пречупил“.
Хам ги настигна запъхтян. Бриз и Доксон бяха по-назад.
— Трябва да действаме бързо! — заяви Келсайър и ускори крачка.
— Кел! — Вин го улови за ръката. — Не можеш да ги спасиш. Охраната е голяма, намираме се посред бял ден в центъра на града. Ще те убият!
Той спря и я погледна. В очите му се четеше разочарование.
— Не разбираш защо е всичко това, нали, Вин? Никога не си разбирала. Веднъж вече ти позволих да ме спреш, на хълма, когато долу се водеше битката. Не и този път обаче. Сега ме остави.
— Но…
Той издърпа ръката си от нейната.
— Вин, все още има някои неща, които трябва да научиш за приятелството. Надявам се някой ден да ги разбереш.
Обърна се и се затича към талигите. Хам профуча покрай Вин — тичаше в друга посока, като разблъскваше хората по пътя си.
Вин стоеше стъписана. Доксон спря до нея.
— Това е безумие — прошепна тя. — Не можем да го направим, Докс. Не сме неуязвими.
— Но не сме и безпомощни — изсумтя той.
Покрай тях притича Бриз и посочи в една странична уличка.
— Ето там, Докс. Трябва ми място, откъдето да мога да виждам войниците.
Обзета от смесица от тревога и срам, Вин затича с тях.
Келсайър хвърли празните стъкленици, чието съдържание бе погълнал, на паважа и излезе на кръстовището да пресрещне затворническите талиги. Зад решетките им бяха натъпкани хора, чиито лица му бяха познати. Прислуга, войници, охрана — някои бунтовници, но повечето съвсем обикновени хора. Никой от тях не заслужаваше да умре.
„Твърде много скаа умряха вече — помисли той, докато разпалваше металите. — Стотици. Хиляди. Стотици хиляди. Не и днес. Никога вече!“
Пусна една монета и скочи във висока дъга. Войниците вдигнаха глави, развикаха се и го засочиха с ръце. Келсайър се приземи точно в средата им.
После Тласна.
Разпали стомана с вик, изправи се и Тласна навън. Избликът на аломантични енергия разхвърля войниците надалече. Телата им се заблъскаха в стените на къщите.
Келсайър се извъртя, Оттласна се от друга група войници и полетя към първата затворническата талига. Блъсна се в нея, разпали стомана и сграбчи металната врата.
Затворниците се отдръпнаха назад. Келсайър изтръгна вратата от пантите с подсилените си от пютриум ръце и я запокити срещу приближаващите се войници.
— Бягайте! — извика на затворниците, скочи и се приземи на улицата. Обърна се.
И се изправи лице в лице с висока фигура, облечена в кафяво расо.
Съществото пред него вдигна ръка, отметна качулката си и стоманените му очи лъснаха.
Инквизиторът се усмихна и Келсайър чу откъм страничните улици да се приближават стъпки. Десетки. Стотици.
— Проклятие! — изруга Бриз, когато войниците започнаха да изпълват площада.
Доксон го дръпна в една странична уличка. Вин ги последва и се притаи в сенките, заслушана във виковете на войниците откъм кръстовището.