Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Значи отговорът се е намирал в Книгата на живота — заключи Сара. — Точно както смятаха вампирите.
— И всичко започнало с откриване на вещици. — Стиснах устни, за да не разкрия още нещо. — Маркъс е прав. Ако тръгнем срещу Бенджамин без план и без подкрепата на други създания, той ще победи. И Матю ще умре.
— Пращам ви пътна карта на Южна и Източна Полша — каза гласът на Натаниел от тонколоните. На екрана се отвори нов прозорец. — Това е Аушвиц. — Появи се пурпурен флаг. — А това е Майданек. — Червен флаг отбеляза място в покрайнините на град, който се намираше толкова далеч на изток, че на практика попадаше в Украйна. Между двете места имаше километри и километри полска земя.
— Откъде започваме? — попитах. — От Аушвиц и после на изток?
— Не. Бенджамин не може да е далеч от Люблин — настоя Изабо. — Вещиците, които разпитахме, след като открихме Филип, казаха, че създанието, което го е измъчвало, имало силни връзки с онзи район. Предположихме, че става дума за някакъв местен нацист.
— Какво друго казаха вещиците? — попитах.
— Само, че похитителят на Филип е измъчвал вещиците от Хелм, преди да насочи вниманието си към съпруга ми — отговори Изабо. — Наричаха го Дявола.
Хелм. Открих града за секунди. Хелм се намираше непосредствено на изток от Люблин. Вещерската ми интуиция подсказваше, че Бенджамин е там — или някъде наблизо.
— Ето откъде трябва да започнем да търсим — изтъкнах и докоснах града на картата, сякаш Матю по някакъв начин можеше да усети пръстите ми. На видеото видях, че е оставен сам с мъртвото дете. Устните му продължаваха да се движат, продължаваха да пеят... на момиченце, което никога вече нямаше да чуе каквото и да било.
— Защо си толкова сигурна? — попита Хамиш.
— Защото там беше роден един вещер, с когото се запознах в Прага през шестнайсети век. Той беше тъкач, също като мен. — Докато говорех, имена и родословни дървета плъзнаха по ръцете и дланите ми, черни като татуировки. Появяваха се само за момент и отново избледняваха, но аз знаех какво показват — Авраам бен Елия може би не беше първият, нито последният тъкач в града. Хелм беше мястото, където Бенджамин бе извършил безумните си опити да зачене дете.
На екрана Матю погледна надолу към дясната си ръка. Тя се свиваше в спазми, показалецът почукваше неравномерно върху подлакътника на стола.
— Изглежда, че нервите на ръката му са повредени — каза Маркъс, докато гледаше как пръстите на баща му потрепват.
— Това не беше неволно движение. — Галоуглас се наведе толкова, че брадичката му едва не се опря в клавиатурата. — Това е морзов код.
— Какво казва? — Едва не полудях от тревога при мисълта, че може да сме изпуснали част от съобщението.
— D. Четири. D. Пет. С. Четири. — Галоуглас изреждаше всяка буква. — Господи. Няма абсолютно никакъв смисъл. D. X...
— С 4 — оживи се Хамиш. — DxC4. — Той извика ликуващо. — Не е попаднал в капана. А нарочно го е задействал.
— Не разбирам — стъписах се.
— D4 и D5 са първите два хода от царския гамбит, един от класическите начини да се започне партия шахмат. — Хамиш отиде до камината, до която имаше маса с тежка шахматна дъска върху нея. Той премести две пешки, първо бяла и после черна. — Следващият ход на белите принуждава черните или да изложат ключови фигури на опасност и да си осигурят по-голяма свобода на действие, или да играят на сигурно и да ограничат възможностите си за маневриране. — Хамиш премести друга бяла пешка до първата.
— Но когато играе с белите, Матю никога не започва с този гамбит, а когато е с черните, го отказва. Той винаги играе на сигурно и защитава царицата си — каза Болдуин и скръсти ръце на гърдите си. — Защитава я на всяка цена.
— Знам. Затова губи. Но не и този път. — Хамиш хвана черната пешка и събори бялата, която се намираше диагонално на нея. — DxC4. Гамбитът е приет.
— Мислех си, че Даяна е бялата царица — обади се Сара, докато изучаваше дъската. — Но според теб излиза, че Матю играе с черните.
— Точно така — потвърди Хамиш. — Мисля, че ни казва, че детето е било бялата пешка на Бенджамин. Фигурата, която той жертва с идеята, че това ще му даде предимство пред Матю. Пред нас.
— А така ли е? — попитах със свито сърце.
— Зависи от следващия ни ход — рече Хамиш. — В шаха черните или ще продължат да атакуват с пешки, за да получат предимство в края на играта, или ще станат по-агресивни и ще вкарат в ход конете.
— Матю как би постъпил? — попита Маркъс.
— Не знам — вдигна рамене Хамиш. — Както Болдуин каза, Матю никога не приема царския гамбит.