Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Там няма нищо освен сняг и дървета — намръщи се Хамиш.
— Стената до прозореца. Ето там. — Изабо посочи мръсната стена на екрана, сякаш Натаниел можеше да я види. Въпреки че не можеше, той послушно увеличи изображението.
Появи се по-ясна картина. Нямах представа какво виждаше Изабо. Стената бе покрита с влажни петна и от доста време не беше виждала боя. Може би някога е била бяла като плочките по пода, но сега беше сивкава. Изображението на екрана продължи да се изостря. Някои от зацапаните петна се оказаха серия от цифри, вървящи по стената.
— Умното ми дете. — От очите на Изабо потекоха кървави сълзи. Тя стана. Ръцете й трепереха. — Това чудовище. Ще го разкъсам на парчета.
— Какво има, Изабо? — попитах.
— Подсказката беше в песента. Матю знае, че го гледаме — отвърна тя.
— Какво има, grand-mere? — повтори въпроса ми Маркъс, докато се взираше в екрана. — Числата ли?
— Едно число. Номерът на Филип. — Изабо посочи последните цифри от поредицата.
— Неговият номер ли? — не разбра Сара.
— Номерът му в Аушвиц-Биркенау. След като го заловили, докато се опитвал да освободи Равенсбрюк, нацистите го пратили там — каза Изабо.
Това бяха имена от кошмари, места, които завинаги щяха да останат синоними на жестокостта на човечеството.
— Нацистите го татуирали на Филип. Отново и отново. — Яростта на Изабо се засилваше и гласът й зазвъня като камбана. — Така открили, че е различен.
— Какво искаш да кажеш? — Не можех да повярвам, но все пак...
— Бенджамин е измъчвал Филип — каза Изабо.
Образът на Филип изникна пред мен — празната очна кухина, след като Бенджамин го беше ослепил, ужасните белези по лицето. Спомних си неравния почерк на писмото, което беше оставил за мен — тялото му е било твърде съсипано, за да контролира движението на ръката си.
И същото създание, което бе направило онова с Филип, сега държеше съпруга ми.
— Махни се от пътя ми. — Опитах да мина покрай Болдуин и да се втурна към вратата. Той обаче ме хвана здраво.
— Няма да допусна да попаднеш в същия капан като него, Даяна — рече той. — Точно това иска Бенджамин.
— Отивам в Аушвиц. Матю няма да умре там, където са загинали толкова много хора — заявих, мъчейки се да се отскубна от хватката му.
— Матю не е в Аушвиц. Малко след залавянето му Филип беше преместен в Майданек, в покрайнините на Люблин. Именно там го открихме. Преобърнах целия лагер в търсене на други оцелели. Там няма подобна стая.
— Значи Филип е бил откаран някъде другаде, преди да бъде пратен в Майданек. В друг концлагер. Командван от Бенджамин. Именно той е измъчвал Филип. Сигурна съм — подчерта Изабо.
— Как Бенджамин би могъл да командва лагер? — Никога не бях чувала подобно нещо. Нацистките концентрационни лагери са се управлявали от СС.
— Бяха десетки хиляди, из цяла Германия и Полша. Трудови лагери, бардаци, изследователски комплекси, ферми — обясни Болдуин. — Ако Изабо е права, Матю би могъл да е къде ли не.
— Ти можеш да си останеш тук и да се чудиш къде е брат ти, но аз отивам в Полша с Даяна — заяви Изабо. — Сами ще открием Матю.
— Никой никъде няма да ходи. — Маркъс тресна юмрук в масата. — Не и без план. Къде точно се е намирал Майданек?
— Ще заредя карта. — Фийби посегна към компютъра.
Хванах ръката й. Нещо в онова одеяло ми изглеждаше смущаващо познато... Туид, кафеникав меланж, с характерен десен.
— Онова там копче ли е? — Вгледах се по-внимателно. — Това не е одеяло. А сако. — Продължих да се взирам още известно време. — Питър Нокс носеше подобно сако. Помня плата от Оксфорд.
— Вампирите няма да могат да освободят Матю, ако Бенджамин разполага с вещери като Нокс! — възкликна Сара.
— Сякаш четиресет и четвърта се повтаря — тихо промълви Изабо. — Бенджамин си играе с Матю. И с нас.
— Ако е така, то целта му не е била да залови Матю. — Болдуин скръсти ръце на гърдите си и присви очи към екрана. — Капанът му е бил предназначен за друг.
— Той иска леля — рече Галоуглас. — Бенджамин иска да разбере защо тя може да роди дете на вампир.
„Бенджамин иска да родя негово дете“ — помислих си аз.
— Е, няма да му се удаде възможност да експериментира върху Даяна — обади се Маркъс. — Матю по-скоро би умрял, отколкото да позволи подобно нещо.
— Няма нужда от експерименти. Аз вече знам защо тъкачките могат да имат деца от вампири с кръвожадност. — Отговорът вървеше нагоре по ръцете ми с букви и символи от отдавна мъртви езици или такива, които не са били използвани никога, освен от правещи заклинания вещици. Вървите в тялото ми се преплитаха и навиваха на ярки жълти и бели, червени и черни, зелени и сребристи спирали.