Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Отправих мълчалива благодарност, че децата ми никога няма да ме познават като различна и ще си мислят, че е напълно нормално да имат майка палимпсест.
— Никакви въпроси — побърза да се съгласи Маркъс.
— Децата са с Март в кабинета на Матю. През последния час са неспокойни, сякаш знаеха, че идваш — съобщи ми Фийби, докато влизаше с мен в къщата.
— Първо ще видя Бека и Филип. — От нетърпение полетях по стълбите, вместо да ги изкача. Не виждах смисъл да правя нещо друго.
Срещата с децата разтърси душата ми. От една страна, те ме накараха да се почувствам по-близо до Матю. Но съпругът ми беше в опасност и нямаше как да не забележа колко силна бе приликата във формата на очите на Филип и на баща му. В брадичката също се долавяше инатът на Матю, колкото и малък и незрял да беше синът ми. А Бека с нейните черни като гарваново крило коси, с очите, в които нямаше обичайното бебешко синьо, а вече бяха бляскаво сиво-зелени, и с млечнобялата си кожа приличаше зловещо на Матю. Гушнах ги и им зашепнах обещания какво ще направи татко им с тях, когато се върне у дома.
Когато прекарах с тях толкова време, колкото посмях, аз се върнах долу, този път по-бавно и пеша, и настоях да видя видеото от Бенджамин.
— Изабо е в библиотеката и в момента го гледа. — Осезаемата тревога на Мириам смрази кръвта ми по-силно от всичко друго, откакто Галоуглас се беше материализирал в Бодлианската библиотека.
Събрах кураж за гледката, но Изабо рязко затвори лаптопа веднага щом влязох в помещението.
— Казах ти да не я водиш тук, Мириам.
— Даяна има право да знае — изтъкна Мириам.
— Тя е права, бабо. — Галоуглас бързо целуна баба си за поздрав. — Пък и леля ще се подчини на твоите заповеди не повече, отколкото ти се подчини на Болдуин, когато се опита да те държи настрана от Филип, докато раните му не заздравеят. — Той отскубна лаптопа от ръцете на Изабо и го отвори.
Картината изтръгна от мен задавено, изпълнено с ужас възклицание. Ако не бяха характерните сиво-зелени очи и черната коса, нямаше да позная Матю.
— Даяна. — Болдуин влезе в стаята, като внимаваше лицето му да не показва никаква реакция на появата ми. Но той беше войник и разбираше, че преструвките, че нещо не се е случило, не го премахват. Пресегна се с изненадваща нежност и докосна косата ми. — Боли ли?
— Не. — Когато тялото ми погълна Книгата на живота, върху него се бе появило и дърво. Стволът му заемаше тила ми и идеално следваше гръбначния стълб. Корените му се простираха по раменете ми. Клоните се разделяха под косата ми и покриваха целия скалп. Върховете им надничаха покрай линията на косата ми, зад ушите и по краищата на лицето. Подобно на дървото от кутията ми със заклинания, корените и клоните бяха странно преплетени отстрани на шията ми в нещо като келтски мотив.
— Защо си тук? — попитах. Не бяхме получавали никакви вести от Болдуин от кръщенето.
— Той пръв видя съобщението на Бенджамин — обясни Галоуглас. — Свърза се веднага с мен, после предаде новината на Маркъс.
— Натаниел ме изпревари. Проследил последния разговор на Матю — обаждане до теб — до някакво място в Полша — съобщи Болдуин.
— Ади е видяла Матю в Дрезден, на път за Берлин — доложи Мириам. — Попитал я дали има някаква информация за Бенджамин. Докато били заедно, Матю получил есемес. И потеглил незабавно.
— Веран отиде при Ади. Тръгнали са по дирите на Матю. Един от рицарите на Маркъс го видял да излиза от града, който навремето наричахме Бреслау. — Болдуин погледна към Изабо. — Пътувал на югоизток. Явно е попаднал в капан.
— Дотогава е пътувал на север. Защо е сменил посоката? — намръщи се Маркъс.
— Може да е тръгнал за Унгария — предположих, мъчейки се да си представя картата. — Открихме писмо от Годфроа, в което се споменават връзките на Бенджамин там.
Телефонът на Маркъс иззвъня.
— Какво имаш? — Маркъс се заслуша за момент, после отиде до един от лаптопите на масата. Щом екранът светна, въведе интернет адрес. Появиха се кадри от видео. Изображенията бяха обработени, за да са по-четливи. Едното беше на клипборд. Другото показваше ръб на дреха, преметната върху стол. На третото се виждаше прозорец. Маркъс свали телефона и го пусна на говорител.
— Обясни — нареди той. Звучеше повече като командир на Натаниел, отколкото като негов приятел.
— Стаята е почти гола, в нея няма нищо, което да ни даде по-добра представа за местоположението на Матю. Тези неща ми се сториха с най-голям потенциал.
— Можеш ли да увеличиш клипборда?
От другия край на света Натаниел заработи с изображението.