Скрутатор [bg]

— Но вие се съгласихте да ни помогнете — изтърси Ксервиш.

— Съгласих се да ви приютя за няколко дни, скрутаторе. Това не ни прави съзаклятници.

— Но аз мислех…

— Събудихте любопитството ми със споменаването на онзи Нуминатор и сълзите, но действията, които ще предприема, са стриктно моя работа. Нямам намерение да водя войните ви вместо вас.

— Намислили сте нещо! — раздразнено каза Флид. Притежаването на мощ, което за Игур бе очевидно, и нежеланието за употребата ѝ представляваха неразбираема комбинация.

Игур просто повдигна ръце във въздуха.

— Тогава напуснете. Не съм ви молил да идвате тук, да нарушавате спокойствието ми и да консумирате припасите ми.

— Вие не се интересувате от съдбата на собствения си вид.

— Ако лиринксите ме заплашваха, щяхте ли да ми се притечете на помощ?

— Това е различно — каза Флид.

— Аха. Защо не се обърнете към аахимите?

— Съюзът ни не бе особено ползотворен — колебливо рече скрутаторът.

— Тоест, обърнали сте против себе си приятелите си и сега искате от мен да отстраня вашите недоразумения.

— Витис е неразумен дори според аахимските стандарти — тросна се Ксервиш Флид. — Освен това той се е оттеглил край Фосхорн, в южния край на…

— Зная къде се намира Фосхорн — прекъсна го Игур. — Бил съм там.

— Аахимите са прогонили тамошните жители и са затворили границите. Витис няма да ни помогне.

— Тогава ще трябва да изоставите Лауралин. Вървете на север отвъд тропическия океан. В тамошното полукълбо може да откриете убежище.

— Лиринксите се плодят като мухи — не се отказваше скрутаторът. — След няколко поколения те ще залеят Лауралин и ще се насочат към нас. Битката трябва да се проведе сега, както и да завърши.

— Ще изгубите — заяви Игур. Пълното му безразличие удиви Ниш. Може би мистикът изпитваше решителността им, преди да се съгласи да помогне?

— Когато вие останете последният жив човек, ще съжалявате, че не сте сторили нищо, за да помогнете.

— Емоционалното изнудване не ме засяга. — Игур кимна сковано, заобиколи масата и излезе.

— Арогантен шопар! — изсумтя Флид, докато тримата се отправяха обратно към стаите си. — Да притежава такава мощ, а да не иска да я използва.

— Откъде сте сигурен, че той още я притежава? — почуди се Ниш.

— Не съм сигурен — бавно отвърна скрутаторът. — Просто предположих… Може би съм допуснал грешка в предположението си. Може би той се крие тук именно по тази причина.

— Но той съжителства мирно с лиринксите — изтъкна Иризис. — Защо му е да се обръща срещу тях, само защото ние така искаме? Всичко зависи от нас — въздъхна тя. — Както винаги.

— И какво бихме могли да сторим? — възкликна механикът. — Ние сме бегълци, укрили се на стотици левги от Лауралин. Нямаме армия, нямаме пари, само шепа оръжия и един разпадащ се въздухоплав. Не разполагаме с приятели, с влияние. Очаква ни мигновена смърт в момента, в който си подадем носа навън. Как очакваме да свалим скрутаторите? Как бихме могли да сторим каквото и да било?