Скрутатор [bg]

— Харджакс — весело каза Малиен. — Чух за повишението ти. От теб ще излезе отличен аутарх.

Той прие ръката ѝ без особен ентусиазъм.

— Благодаря ти, матах Малиен. Защо си дошла? И как дойде?

— Харджакс, отлично зная, че ни наблюдавате отдавна. Тиан Лиз-Мар, занаятчия от другия край на света, откри тайната на полета, убягвала на всички мистици от Сантенар и Аахан от смъртта на Рулке насам. За кратко време тя измени този конструкт, изоставен от Витис в Тиртракс, в летяща машина.

— Тя може да е помагала, но умът зад това откритие е твоят, Малиен, както твоята ръка приземи машината — каза Харджакс. — Какво си намислила?

— Тайната на полета би била от полза за всички ни, Харджакс.

— Значи си донесла този таптер като дар?

— Възнамерявах да огледам какъв напредък сте постигнали, преди…

— Ти си мислиш, че знаеш най-добре от всички — печално заяви той, макар че това изглеждаше като някаква традиция. Тези аахими бяха гневни хора. — Виждам, че не си променила отношението си към нас.

— Щасор е по-величествен от всякога — спокойно отбеляза тя. — Справяте се добре без мен, както изтъквате многократно.

— И с основателна причина. Ти не оставаш вярна на народа си, Малиен.

— Аз съм матах — напомни му тя. — Чест, специално създадена да освободи носителката от подобни обременения и да ѝ позволи да разсъждава извън ограниченията. Както и да е. За добро или за лошо, полетът вече е наличен. И трябва да решите какво ще правите с него. — Малиен погледна към Тиан. — На двора ли ще спорим, забравяйки дължимото към нашата гостенка, или ще си припомниш, че си домакин?

През цялото това време аахимът не бе погледнал към Тиан. Сега той насочи тъмните си очи към нея. Занаятчията не можа да издържи настойчивостта на погледа му.

— Последния път, в който чужденец е пристъпил в града ни, е последвала гибел — гибелта на скъпия ни Шазмак.

— И смъртта на собствения ми син — изтъкна Малиен. — Него го няма завинаги, а Шазмак още се издига. По всяко време бихме могли да се завърнем.

— Сред земя, осквернена от лиринкси!

— Те не могат да живеят сред планините. И не са заплаха за нас, след като разполагаме с тайната на полета.

— Но представляват заплаха за този свят, за която трябва да решим какво да правим. Елате вътре.

Седмината аахими ги поведоха по широк коридор. В края му ги очакваше стая, привидно изработена от стъкло, но каквото Тиан виждаше за първи път. Стените сияеха като намаслен опал и неспирно се изменяха.

— По-миналата година бе свикано общо събрание — каза Малиен. — Какви решения бяха взети?

— Ситуацията се променя бързо — отвърна Харджакс, смутен от прямотата ѝ.

— С други думи: още не сте успели да достигнете решение. Радвам се, че не ме поканихте. Щях да умра от старост, без да съм дочакала края.