Скрутатор [bg]

— Много е жизнерадостен, нали? — каза Иризис. Думите му я бяха накарали да си спомни гадателката, която бе убила в акведукта при бягството си от фабриката. Какви ли надежди бе таила тя? Какви мечти? Дали по-рано през живота си я бе спохождал страх от предстояща смърт?

— Проклети магьосници — промърмори Ниш. Двамата също се отправиха към кърмата.

— Спусни ни тук, Инуи — казваше в този момент мистикът. Дребната жена послушно размести лоста и изпусна малко газ. Машината започна да се спуска, но след няколко секунди Инуи каза:

— Лорд Игур, долу има нещо.

Той не я поправи. Беше зает да накланя глава в различни посоки, сякаш подушваше въздуха.

— Аз също го усещам. Някаква… защита.

— Срещу какво? — попита Ниш.

— Още не мога да кажа, но е вероятно да ни създаде проблеми.

— Не можете ли да я отстраните?

— Само глупак би неутрализирал магическа защита без преди това да е разбрал предназначението ѝ. И кой я е поставил там.

— Какво е това? — промърмори Иризис.

— Къде?

— В далечината на запад, край онази извивка на потока. Виждате ли дима? — Тя започна да опипва за далекогледа. Ниш го постави в ръката ѝ.

— Виждаш ли нещо? — рече механикът.

— Лагерен огън. Голям. Край него има кланкери, към които са прикачени фургони. Това са най-чудатите кланкери, които съм виждала.

— Какво им е чудатото? — остро попита Игур.

— Корпусите им по-скоро приличат на колиби.

— Значи нямат нищо общо със скрутаторите — каза Ниш. — За тях външността е всичко.

— Което действително е така — отбеляза Игур, докато вземаше далекогледа. — Външността е огледало на вътрешната същина.

— Баща ми беше изключително изтънчен — възрази Ниш, — а същината му бе проядена.

Въздухоплавът се бе приближил и позволяваше разглеждането на необичайните машини с невъоръжено око. Те бяха три на брой, всяка впрегната да тегли фургон с шест колела. От тях започваха да изникват хора, издигнали глави към небето. Някои от тях зареждаха арбалети, други подготвяха копиехвъргачки.

— Плячкаджии — каза Игур.

— Откъде са се сдобили с кланкери? — попита Ниш.

— Навсякъде се намират повредени машини, не само на това бойно поле. Тези двукраки червеи първи надушват къде има грабеж.

— Но как ги използват без оператори?

— Въпрос, над който Иризис би могла да размисли — рече Игур. — Освен това има много таланти, които остават извън закона.

— По-скоро се чудех как така остават ненаказани — разясни Ниш.

— Скрутаторската власт по тези земи е само формална, така че плячкаджиите вилнеят. Удивително е на какво е способна човешката изобретателност, когато самото ѝ оцеляване е заложено на карта.