Скрутатор [bg]

— Все пак тя не е една от нас! Поне прояви смелостта да изразиш предразсъдъка си открито.

— Проточовеците не са ни равностойни.

— В някои отношения ни превъзхождат, но въпросът не е в това. Всички ние сме човеци.

— Това е сквернословие!

— Това е източникът на всичките ни проблеми. През целия си живот съм се опитвала да обединя народите на този свят, но без успех.

— Да, особено за сметка на собствения ти вид — изръмжа Харджакс. — Можеше да вземеш Огледалото, но ти не го стори. Вместо това се съюзи с проточовеците, изоставяйки нашите собствени интереси. И виж какъв бе резултатът.

Малиен многозначително огледа великолепната стая.

— Ние процъфтяваме сред мир, докато проточовеците биват размазвани върху наковалнята на войната.

— Те не са от нашия вид, матахо.

— Ние водим произхода си от тях.

— Това е мит! — кресна той. Не бе останала и следа от любезността му. — Проточовеците са първи откъм поквара. Ние водим началото си от аахимите на Витис. Тях трябва да поддържаме.

— Аахимите на Витис са пълни с някогашната омраза, с предразсъдъци и безсмислено съперничество. — Малиен говореше още по-спокойно, за да подчертае разликата между себе си и Харджакс. — Те все още се делят на кланове и гледат отвисоко на нас. Те са дошли да завладяват, не да споделят. Да управляват, не да гледат на нас като на равни. Те ще стъпчат проточовеците, а после…

— Да? — студено я подкани той.

— После идва нашият ред. Ние извлякохме голяма полза от изоставянето на клановете. Витис отново ще разпали мъст и враждебност. Той иска отново да ни превърне в племена, начело на които той да застане като вожд. Той е варварин, облечен в цивилизовани одежди.

— Тук съм съгласен — обади се възрастен мъж, който до този момент се бе ограничил да отпива от изключително удължената си чаша. — Витис е като нова версия на Тензор, лишена от благородството. Неговите аахими почти не отстъпват на проточовеците по примитивност. Ние сме тези, които трябва да ги поведем.

— Ето това е проблемът ни. — Новият заговорил бе млад мъж, видимо споделящ възрастта на Тиан. Той бе смугъл, красив, с волева брадичка и нос, който напомняше носа на кораб. — Не можем да постигнем никакво съгласие. Все още ще спорим, докато последният проточовек бива изяждан. Едва когато е прекалено късно, ще узнаем какво сме изгубили. Проточовеците проявиха гостоприемство към нас. Дължим им подкрепата си.

— Благодаря ти, Билфис. Ти какво смяташ, Сули? — обърна се Малиен към най-дребната от жените.

— Проточовеците посяха хаос сред този свят. За да построят кланкерите си и останалите захранвани от полето устройства, на които се осланят изцяло, те не се поколебаха да сриват планини и запращат цели гори в смрадливите си пещи. Тези конструкти ни понижават до тяхното ниво. Те са механична сквернота, за която ще съжаляваме. Трябва да изоставим всички подобни устройства, а също и употребата на възловите точки, и да се обърнем към свещените традиции.