Скрутатор [bg]

— Аз? Но аз не владея особено силно Изкуство. — Когато Иризис повдигна кълбото, вътрешните слоеве се завъртяха.

— Вярвам, че в случая е нужно различно разбиране — способност за съчетаване на различните Изкуства.

— Чувала съм Флид да говори за дълговорителя на Голиас. Устройството позволявало мигновено общуване без значение от разстоянието.

— Така твърдят древните. Но след смъртта на Голиас никой не успял да пресъздаде постижението му.

Игур взе кълбото от ръката ѝ и го остави обратно върху масата.

— Това вече е изцяло мой проект — продължи той и от една лавица свали някакъв още по-чудат предмет.

Изработен от метал, доста тежък, предметът имаше формата на безкрак бръмбар и дължината на човешки пръст. Пъстроцветната горна част бе изпъкнала. Макар че долната му страна бе гладка, майсторската направа почти скриваше сглобките.

— Какво е това? — попита Иризис.

Игур докосна задната част на бръмбара. С пронизително изсвирване той бавно се издигна на педя над масата.

— Обикновена играчка.

За момент двамата останаха загледани в поклащащото се метално насекомо, след което Игур допря пръст до същото място. С известна припряност бръмбарът се отпусна обратно върху масата, издрънчавайки. Домакинът се бе задъхал от напрежение.

— Опитвате се да построите летяща машина — възкликна Иризис.

Той се нуждаеше от още време, за да си поеме дъх.

— Не с военна цел, а изцяло като интелектуално предизвикателство. Виждал съм конструкта на Рулке. Изучих го подробно — доколкото позволяваше разстоянието — и го унищожих. В продължение на двеста и седем години се опитвам да открия тайната, но това е всичко, което съм постигнал.

— Преди появата на аахимите никой не бе успявал.

— Тяхното дело вече е постижение — единадесет хиляди конструкта.

— Но те са разполагали с оригиналния модел, за да копират — изтъкна Иризис. — Или поне с онова, което е останало от него. Освен това техните конструкти не летят, само се носят ниско над земята. Тиан е единствената, успяла да постигне нещо повече.

— И все пак тази играчка е провал…

— Но? — рече занаятчията. — Замислили сте нещо друго?

За момент той започна да дъвче долната си устна. После, с вида на човек, който в пристъп на слабост нарушава отдавна дадена дума, каза:

— Обмислям да се възползвам от въздухоплава ви, за да посетя бойното поле край Снизорт. Разбрах, че там лежат стотици конструкти. Несъмнено те са били повредени, но пак е възможно да науча някои неща. Разбира се, ще се нуждая от опитен механик…

Игур изглеждаше несигурен. Очевидно не бе свикнал да моли за услуги. Великият мистик също беше уязвим.

— Как мислиш, дали Ниш би се съгласил да дойде?

— Ще се погрижа да се съгласи.

— Кажи му да вземе и инструментите си.

— Той не разполага с такива. Избягал е от Снизорт единствено с парцалите на гърба си.