Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Важното е, че победихме — каза Халор, после се намръщи. — Мислех си, че жреците не убиват хора. Нали това е едно от нещата, които са им забранени?
— Не познавам чак дотам църковните правила — отвърна Алтал. — Брат Бейд обаче направо пощуря, след като Яхаг уби Салкан.
— Случват се и такива работи — каза Халор и вдигна рамене. — Не е зле да го наблюдаваш отблизо. Той не е арумец, така че не е особено добре обучен. Един арумец не се вълнува, когато му се наложи да убие враг. Един жрец от равнинните страни обаче очевидно възприема нещата иначе. Струва ми се, че ме разбираш.
— Не е необходимо да ми обясняваш това — отвърна Алтал и погледна Бейд. — Между другото, вече не изглежда чак толкова разтревожен.
— Точно това имам предвид, Алтал. Би следвало да е разтревожен. Току-що изгуби близък приятел, а прави нещо съвършено недопустимо. Това негово безизразно лице ме смущава. В този момент не бих му позволил да се доближи до нищо остро.
— Той няма да се самоубие! — възрази Алтал.
— Ако е в нормално състояние, да. Точно в този момент обаче според мен не е в нормално състояние.
— Добре, ще имам грижата да го наблюдавам — съгласи се Алтал. — А сега нека да махнем труповете. А след това заедно с Елиар ще заведем Бейд в Дома и ще го предадем на Еми.
— Това наистина е най-доброто решение — съгласи се Халор.
— Това вероятно ще ни отнеме известно време, господарке — каза уморено княз Дакан след два дни, когато всички се събраха в тронната зала на Андина. — Не обяснихме положението на членовете на съда, когато тази варварка нахълта в Остос.
— Нямаше как да им го обясним, Дакан — каза Андина. — Дворецът се оказа буквално пренаселен от шпиони.
— Вече не е — промърмори Лейта.
— За съжаление, това също усложнява нещата — отбеляза Дакан. — Сигурен съм, че те до един са получавали пари от врага, обаче хвърлянето на обикновени лакеи и коняри в тъмницата заедно с високопоставени придворни би създало впечатление за произвол. А и някои от тези арести трудно биха намерили разумно обяснение. — Дакан прокара уморено ръка по лицето си. — Струва ми се, че Лейта не е допуснала грешка при разкриването на вражеските агенти, обаче не разполагаме с данни, които да могат да бъдат убедителни пред съда.
— Дакан, ти си изтощен — каза съчувствено Андина.
— Просто съм малко отпаднал, господарке — призна той. — Напоследък обстановката бе доста объркана.
— В такъв случай защо не хапнеш нещо и след това не поспиш?
— Има толкова много работа, че…
— Работата може да почака. Иди си легни, Дакан.
— Но…
Андина се изправи на трона си и заповяда:
— Прибери се в покоите си! Веднага!
— Слушам — отвърна той с лека усмивка. После с бавни уморени стъпки излезе от залата.
— Направо съм влюбена в този старец — промърмори топло Андина.
— Изобщо не ти личи, знаеш ли? — обади се Лейта.
В тронната зала влязоха Елиар и Гер.
— В Пома всичко е приключило — съобщи Елиар. — Твенгор е изхвърлил вражеските сили от града, а Кройтер и Дрегон са ги довършили.
— Къде е Халор? — попита Алтал.
— Залепил се е за онзи прозорец — отвърна Гер. — Ще трябва цял табун коне, за да го отлепим от него.
— Каза ми да се върна, защото може да му потрябва вратата — добави Елиар. — Предаде ми да ви съобщя, че Твенгор ще дойде тук, за да си прибере парите. Сержантът смята, че би трябвало да се съберем на съвещание, след като Кройтер и Дрегон приключат работата си в Кадон и Мавор.
— Това не е лоша идея — каза Алтал. — Как е Бейд?
— През повечето време спи — отвърна Гер. — Според Еми това е най-добрият начин да се успокои.
— Той ще се възстанови напълно, нали? — попита разтревожено Лейта.
— Винаги е малко странен, след като Еми го събуди — отговорни Гер. — Говори за неща, които не разбирам. Еми го оставя да говори, докато се храни, а след това отново го приспива. Не се тревожи, Лейта. Еми ще го излекува напълно дори ако се наложи за целта да го разглоби целия и после да го сглоби пак.
Лейта потрепери.
— Много зловеща мисъл.
— Е, познаваш Еми — каза Гер.
Когато княз Твенгор и херцог Бердор пристигнаха в Остос, гражданите, избягали при наближаването на Гелта, вече бяха започнали да се завръщат и градът почти се бе върнал към нормалния си ритъм. Алтал бе донякъде удивен от това, че Твенгор все още избягва силната бира.
— Къде е Халор? — попита огромният брадат княз, след като оправи сметките си с Алтал.