Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Твенгор е прав, господа — каза княз Алброн. — Най-добре е да се махаме от Треборея колкото се може по-скоро. Сигурен съм, че много ще липсваме на майката на Треборея, обаче ако се задържим прекалено много в дома й, можем да я отегчим с присъствието си.
Седналата до него Астарела го сръга с лакът.
— Да? — усмихна й се той.
— Поговори с чичо ми — отсече тя. — Още сега.
— Моментът не е подходящ, мила.
— Направи го, Алброн, преди да си забравил.
— Това е все пак частен въпрос.
— Ти в тайна ли мислеше да го запазиш?
— Не, но…
— Направи го сега, Алброн.
— Добре, мила — отвърна Алброн и след кратък интервал се изкашля и каза с официален тон: — Княже Кройтер.
— Да, княже Алброн? С какво мога да ви бъда полезен? — попита плакандецът с русата брада. На устните му заигра лека усмивка.
— Става дума за нещо сериозно, чичо — смъмри го Астарела.
— Прощавай, мила. Предполагам, Алброн, че имате някакво искане към мен.
— Позволявам си да ви помоля, светлейши княже, да ми дадете ръката на вашата племенница Астарела, която да взема за съпруга. — заяви тържествено Алброн.
— Я виж ти! — каза Кройтер. — И хиляда години да бях умувал, пак нямаше да допусна, че ще чуя такава молба!
— Чичо, ще престанеш ли с тези приказки? — разсърди се Астарела.
— Просто се шегувам, дете мое — отвърна й Кройтер с широка усмивка. — Какво мислиш самата ти по този въпрос? Изборът ти би могъл да е и по-лош. Княз Алброн може и да не разбира много от коне, но иначе си го бива.
— Наистина ли? — отвърна Астарела със закачлива усмивка. — Е, все ще свърши работа.
— Астарела! — възкликна Алброн.
— Добре, Астарела, добре. Щом желаеш това, радвам се да дам съгласието си. Княже Алброн, имате моето позволение да се ожените за племенницата ми. Доволни ли сте?
— Вероятно хиляда коня ще са достатъчно — замислено каза Астарела.
— Не те разбрах, мила — каза Кройтер.
— Става дума за зестрата ми, чичо. Струва ми се, че хиляда коня ще са достатъчно. Не трябва да забравяме и булчинската ми рокля, разбира се.
— Хиляда! — почти изкрещя Кройтер. — Ти с всичкия си ли си?
— Ти нали ме обичаш, чичо? Нали не си решил просто да се отървеш от мен?
— Разбира се, че те обичам, Астарела. Обаче хиляда коня…
— Така всички в Плаканд ще разберат колко много ме цениш, мили чичо — сладко каза Астарела.
— Алброн, ти ли й даде този акъл? — попита Кройтер.
— За пръв път чувам за това! — отвърна Алброн и погледна Астарела с недоумение. — Кажи ми за какво ни са хиляда коня? — попита я.
— Не ме интересува за какво, Алброн. Просто броят им трябва да отразява цената ми. Аз да не съм някаква просякиня!
Алброн и Кройтер се спогледаха безпомощно и казаха едновременно:
— Добре, Астарела.
Когато керванът се отправи на север, над централна Треборея вече се бе спуснала зимата. Над опустошената земя бяха надвиснали мръсни мрачни облаци, навяващи хлад.
Керванът се отби за малко в Мавор, после заобиколи езерото и се отправи към град Кадон.
— Тук ще се разделим, господарке — каза херцог Олкар. — Ще проявя максимална твърдост в преговорите с търговците на жито от Магу, но съм сигурен, че ще се опитат да ни смъкнат кожата.
— Боя се, че това не може да се избегне, Олкар — отвърна Андина. — На всяка цена трябва да осигуря хляб за народа си.
— Аз пък се боя, че и двамата пропускате нещо — каза Алтал. — В Кантон има зърнохранилища, а там все още не се е водила война. Когато превземем града, зърното ще стане наша собственост. Бъдете внимателен с думите, които ще използувате при преговорите с кръвопийците от Магу, херцог Олкар. Не произнасяйте думи като „бедствие“ или „глад“. Използувайте вместо тях думи като „необходими резерви“ и „презастраховка“.
— Княже Алтал, вие май вече сте се занимавали с подобни сделки, нали не греша? — попита Олкар.
— Да, ваше сиятелство, имало е случаи и аз да съм се занимавал с дребни мошеничества — призна Алтал. — Всъщност нали няма принципна разлика между това, което аз правех някога, а вие правите сега?
Олкар внезапно се ухили.
— Предполага се, че такива неща трябва да остават в тайна, княже.
— Той ще се справи, Андина — увери Алтал владетелката на Остос, после отново се обърна към херцога. — Ваше сиятелство, добре ще е да проточите малко преговорите. След като превземем Кантон, ще направя оглед на зърнохранилищата там и после ще се присъединя към вас в Магу. Добре е да установим какви са истинските ни потребности от жито преди да започнем да си харчим парите.
— Точно същото си мислех и аз, княже — съгласи се Олкар.