Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е най-голямото удовлетворение, което човек получава от една добра измама, Гер — обясни му Алтал. — Радват те не толкова парите или вещите, които си отнел, а удовлетворението, че си надхитрил жертвата си. Радва те най-вече разбирането, че тя съзнава какво си й направил. Утре по това време Генд ще гризе собствения си черен дроб.
— Ти си наистина ужасен, Алтал — смъмри го Двейя.
— Бъди искрена, Еми — отвърна той. — Нима мисълта, че Дейва също ще загризе черния си дроб, не би стоплила сърцето ти поне мъничко?
— Това е съвсем различно — каза тя и отметна глава.
— На твое място не бих си поставила такава цел, Алтал — предупреди го Лейта.
През нощта инсценираха евакуация на Остос — дълги колони граждани с факли в ръце излязоха от южната порта за голямо удовлетворение на Гелта. След като улиците на града се поопразниха, служителите на княз Дакан тихо прибраха в двореца хората, които Лейта бе разкрила като вражески агенти. Малко по-късно, около два часа преди зазоряване, Елиар и сержант Халор доведоха в града плешивия сержант Гебел и шест полка от пехотата на княз Гвети.
— Предполагам, че повечето от войниците им ще захвърлят оръжията още като те видят, Гебел — каза Халор на плешивия воин. — Нищо чудно обаче между тях да има и някои ентусиасти. Накажи ги показно, а останалите ще разберат какво трябва да правят.
— Това се разбира от само себе си, Халор — изръмжа Гебел. — Какво искаш да направя с тях след като ги обкръжа?
— Изобщо не ме интересува — каза Халор. — Ще си заловил около десет хиляди пленници. Може да извадиш късмет и да попаднеш на някой търговец на роби.
Очите на Гебел светнаха.
— Това е добра идея.
— Двадесет процента са за мен — каза Халор.
— Не ставай смешен. Най много да ти дам пет процента.
— Петнадесет!
— Добре де, Халор, и без това знаеш, че повече от десет процента няма да ти дам — каза с измъчен глас Гебел. — Защо трябва въобще да ми споменаваш такива безумни цифри?
— Реших, че си струва да опитам — отвърна Халор.
— Добре, Халор. А сега се махай, защото моите хора трябва да заемат позициите си.
— Имай грижата никой да не може да ги види преди да ти дам знак.
— Няма ли да ми напомниш и да им наредя да се обуят, господин велик военен гений?
— Гебел, понякога наистина си много язвителен.
— Тогава престани да ми обясняваш как трябва да си върша работата. Махай се от очите ми, Халор!
Когато тръгна към двореца, все още се смееше.
— Да знаеш, че наистина ми е симпатичен — каза сержантът.
— Точно това пък никога нямаше да ми дойде наум — промърмори Алтал.
Настъпи следващата сутрин, ясна и слънчева. Есента изпълни света с цветове.
— Не си гризи ноктите, Андина — каза Лейта.
— Просто съм малко притеснена, Лейта — отвърна Андина.
— Двейя няма да позволи да ти се случи нищо лошо, мила.
— Не това ме тревожи, Лейта. Смяташ ли, че е редно да направим още една репетиция?
— Андина! Та ние вече репетирахме десетки пъти! Ако досега не си го научила, няма и да го научиш.
— Винаги се притеснявам, когато излизам пред хора — призна Андина. — Започна ли, се успокоявам, но самото очакване е ужасно. — Протегна дясната си ръка, която видимо трепереше. — Виж! Винаги става така!
— Всичко ще се получи както трябва, мила — каза Лейта и прегърна дребничкото момиче.
В кабинета на Дакан влезе Елиар и докладва:
— Алтал, вече започнаха да кладат огньовете на походните си кухни. След като полковете на Гелта закусят, ще бъдат готови за действие.
— Може и да са готови, но предполагам, че Гелта няма да избърза — каза Алтал и се намръщи. — Предполага се, че трябва да стъпи на врата на Андина точно по пладне. Ако го направи по-рано, по всяка вероятност всичко ще се разпадне така, както се получи предишния път.
— Иска ми се тук да беше Еми.
— Тя е тук, Елиар — увери го Алтал. — Може и да не я виждаме, но тя е тук.
Времето продължи да се точи много бавно. Някъде около два часа преди пладне Кралицата на нощта излезе от шатрата си и веднага започна да раздава заповеди. Войниците й се затичаха към конете си, яхнаха ги и се строиха. След това Гелта бавно се качи на коня си и застина. Личеше си, че очаква нещо.
От шатрата излязоха Арган и Яхаг. Арган каза нещо на Кралицата на нощта и между тях избухна свада.
Яхаг веднага се удари с облечената си в броня ръка в гърдите и Гелта и Арган смутено млъкнаха.
После Яхаг им каза нещо. Гелта се опита да възрази, но Яхаг отново издумка по ризницата си.
— Интересен начин да накараш някого да замълчи — отбеляза Халор. — Сигурно крие някаква заплаха.