Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Яхаг изкрещя и направи отчаян опит да задържи с ръце острието, което Бейд неумолимо вкарваше в тялото му.
Бейд, с изкривено от ненавист лице, натисна още веднъж с все сила. Яхаг започна да вие и ръцете му се пуснаха.
След поредния напън на Бейд Алтал съвсем ясно чу как върхът на меча на Елиар започна да стърже задната част на ризницата на Яхаг.
Стори му се, че за един съвсем кратък миг в погледа на Яхаг проблесна нещо като благодарност. После облеченият в черни доспехи дивак потрепери и се свлече до безжизненото тяло на Салкан.
Бейд погледна с ужас човека, когото току-що бе убил, както и другия, дал живота си за него, и се разрида като дете.
Светлината потрепна още веднъж по познатия им вече начин, Хном се появи от нищото, улови зашеметения Арган за ръката и го вкара в една врата, зад която се виждаха пламъци.
После вратата изчезна. Едновременно с нея изчезнаха и мъжете с черни брони и униформи, които бяха застанали на пост до всички врати на тронната зала.
— Махни си крака, воняща вещице! — разнесе се силният глас на Андина, който наруши тишината и същевременно заглуши гаснещото ужасно стенание и все по-звучната песен на Ножа.
Очите на Гелта се разшириха от удивление и ръката й посегна към дръжката на меча.
— Не прави това — посъветва я сержант Халор. — В момента десет стрели са насочени право към сърцето ти. Ако мечът ти помръдне дори само сантиметър, си мъртва.
Гелта застина неподвижно.
— Махай се от престола ми! — нареди й Андина, изправи се и се освободи от веригите си.
— Това е невъзможно! — възкликна Гелта.
— Току-що стана възможно! А сега се махай оттам, за да не те подхвана лично с една брадва!
— Аз имам войници! — опита се да си даде кураж Гелта. — Те могат да разрушат целия град!
— Та ти наистина ли не видя какво се случи? — попита я Алтал. — Когато Яхаг умря, цялата ти армия изчезна. Ти си съвсем сама, Гелта.
— Оковете веднага тази воняща крава и я хвърлете в тъмницата! — заповяда Андина.
Дворцовите стражи се нахвърлиха върху Кралицата на нощта и я омотаха с веригите, с които допреди малко бе окована Андина. После Алтал съвсем добросъвестно заключи катинарите.
Стражите повлякоха Гелта към една странична врата, обаче песента на Ножа така и не стихна.
— Почакайте малко, моля! — каза Елиар, който току-що бе измъкнал меча си от сгърченото тяло на Яхаг. — Искам да покажа нещо на пленницата.
Прибра меча си в ножницата и извади Ножа.
— Реших, че няма да е зле да видиш това преди да ни напуснеш — каза младежът и вдигна Ножа пред очите на Гелта.
Гелта нададе вик, изпълнен с неописуема болка, и се опита да закрие лицето си с окованите си ръце. Отстъпи с гръб към вратата, която под тежестта на тялото й се отвори — и изчезна.
— Какво направи? — викна Андина на Елиар. От гласа й стъклата на прозорците започнаха да дрънчат.
— Не го измислих аз, Андина — обясни Елиар. — Еми ме накара да го направя.
— Исках да хвърля тази миризлива крава в тъмницата си!
— Боя се, че Еми току-що те лиши от изтривалка, мила — промърмори Лейта. — Сега ще трябва да си бършеш краката в нещо друго.
— Къде е тя, Елиар? — настоя Андина. — Къде пропадна през тази врата?
— В Дома, Андина — отвърна Елиар. — Еми й е приготвила специална стая. При това никак не лоша стая. Ако изключим това, че няма врата. От думите на Еми разбрах, че по-рано Гелта е успявала да избяга от какви ли не затвори. От този затвор обаче няма да успее да избяга.
— И колко време смята Еми да я държи там?
— Не ми каза — отвърна Елиар и вдигна рамене. — На лицето й обаче бе изписано „завинаги“.
— Завинаги? — Очите на Андина се разшириха от ужас.
— Най-малкото завинаги — каза Елиар. — А може и по-длъжко.
В тронната зала настъпи внезапна тишина, нарушавана единствено от неудържимото хлипане на Бейд.
ШЕСТА ЧАСТ
Лейта
Глава 35
— Не можем да направим нищо, Алтал — каза Халор. — Мъртъв е.
— Сержантът е прав, Алтал — промърмори гласът на Двейя. — Изгубихме Салкан.
— Ти наистина ли нищо не можеш да направиш, Еми?
— Не. Боя се, че не.
Алтал изруга.
— И аз изпитвам същите чувства, Алтал — каза Халор. — Обикнах това момче. Всичките го обикнахме.
— Бейд, изглежда, наистина много страда.
— Бейд направи точно това, което трябваше да направи — каза Халор и подритна неподвижното тяло на облечения с черна ризница Яхаг. — Този пък кой е?
— Не знам точно — призна Алтал. — Изглежда, беше външен човек, подчинен непосредствено на Арган. Струва ми се, че Генд нямаше власт над него. Тук наистина се случиха доста неща, които не успях напълно да разбера.