Тримата мускетари

— Гримо се обади късно!

Гримо щеше да отговори, за да се оправдае. Атос дигна пръст и Гримо млъкна.

— Щяхте ли да предадете писмото, Арамис? — запита д’Артанян.

— Аз бях решил — отвърна Арамис медения си глас — да постъпя така: ако беше изискал да му се предаде писмото, с едната ръка да му подам писмото, а с другата да го пронижа с шпагата си.

— Очаквах това — рече Атос, — ето защо застанах помежду ви. Наистина този мъж е много непредпазлив, като разговаря така с други мъже. Изглежда, че винаги е имал работа само с жени и деца.

— Драги Атос — намеси се д’Артанян, — възхищавам се от вас, но въпреки всичко ние нямахме право.

— Как нямахме право! — извика Атос. — На кого е този въздух, който дишаме? На кого е този океан, по който се ширят погледите ни? На кого е този пясък, върху който лежим? На кого е писмото на вашата любима? На кардинала ли? Кълна се в честта си, този човек си въобразява, че светът му принадлежи. Вие стояхте тук объркан, смаян, загубил ума и дума, сякаш Бастилията се изправяше пред вас и гигантската Медуза ви превръщаше в камък. Хайде де, да си влюбен, значи ли да си съзаклятник? Вие сте влюбен в една жена, която кардиналът е затворил, вие искате да я изтръгнете от ръцете на кардинала. Това е игра, която играете с негово високо преосвещенство: писмото е вашият коз. Защо да покажете коза си на противника. Това не е прието. Нека го отгатне, на добър му час! Ние как отгатнахме неговия!

— Наистина — съгласи се д’Артанян — това, което казвате, е напълно разумно, Атос.

— В такъв случай нито дума повече за станалото и Арамис да продължи писмото на братовчедка си от онова място, където кардиналът го прекъсна.

Арамис извади писмото от джоба си, тримата приятели се приближиха до него, а тримата слуги се събраха пак край дамаджаната.

— Вие бяхте прочели само един-два реда — каза д’Артанян, — така че започнете отначало.

— На драго сърце — съгласи се Арамис.

„Драги братовчеде, мисля, че ще се реша да замина за Стене, където сестра ми настани нашето слугинче в манастира на кармелитките. Бедното момиче се е помирило, то знае, че не ще може да спаси душата си, ако живее другаде. Но ако семейните ни работи се наредят така, както ние желаем, мисля, че тя ще се реши да се погуби и ще се върне при онези, за които тъгува, още повече тя знае, че те продължават да мислят за нея. А засега не е много нещастна, единственото й желание е да получи писмо от своя любим. Зная, че този род пратки трудно проникват през решетките, но в края на краищата аз вече съм ви доказала, че не съм много неопитна, скъпи ми братовчеде, и ще се наема с тази поръчка. Сестра ми ви благодари, че винаги си я спомняте с добро. По едно време тя много се беше разтревожила, но сега вече се поуспокои, защото изпрати свой човек там, за да не се случи нещо непредвидено.

Сбогом, скъпи ми братовчеде, пишете ни колкото можете по-често, с други думи, всеки път, когато сте уверен, че ще получим писмото ви. Целувам ви.