Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Тези писма оказваха онова въздействие, което очакваше от тях този, който ги беше писал, тъй като те подбудиха голям брой жители да влязат в частични преговори с кралската войска.
Но когато кардиналът виждаше как неговото средство дава вече плодове и се радваше, че го е приложил, един жител на Ла Рошел, който бог знае как бе успял да се промъкне през кралските бойни линии — толкова голяма беше бдителността на Басомпиер, на Шомберг и на дук д’Ангулем, самите те наблюдавани от кардинала — един жител на Ла Рошел, казахме, който идваше от Портсмут, се вмъкна в града и разказа, че видял там великолепна флота, готова да отплава след осем дни. Освен това Бъкингам съобщаваше на кмета, че най-после големият съюз срещу Франция ще бъде обявен и че френското кралство ще бъде нападнато едновременно от английски, австрийски и испански войски. Това писмо бе прочетено на всеослушание по всички площади, преписи от него бяха разлепени по улиците и дори онези, които бяха започнали да водят преговори, ги прекъснаха, решени да дочакат тази така тържествено обещана помощ.
Това неочаквано обстоятелство възвърна първите тревоги на Ришельо и го принуди пак да обърне неволно очи към другата страна на морето.
През това време, чужда на тревогите на своя единствен и истински началник, кралската армия водеше весел живот; в лагера имаше храна, имаше и пари; полковете си съперничеха по смелост и веселие. Да залавят шпиони и да ги бесят, да устройват опасни експедиции до дигата и по море, да измислят лудории и да ги изпълняват хладнокръвно, така прекарваха времето си войниците и това скъсяваше дните, дълги не само за ларошелци, измъчвани от глад и безпокойство, но и за кардинала, който ги обсаждаше така упорито.
Понякога кардиналът, вечно на кон, като съвсем обикновен кавалерист в армията, плъзгаше замисления си поглед върху тези толкова бавно издигащи се според него укрепления, които строяха под негово ръководство инженери, повикани от всички краища на френското кралство, и когато срещнеше някой мускетар от ротата на господин дьо Тревил, той се приближаваше до него, гледаше го някак особено и като виждаше, че не е някой от нашите четирима приятели, насочваше другаде проницателния си поглед и необятната си мисъл.
Един ден, измъчван от смъртна скука, изгубил надежда в преговорите с града, без известия от Англия, кардиналът излезе без определена цел, придружен само от Каюзак и Ла Удиниер. Той яздеше по пясъчния бряг, като сливаше необятните си мечти с необятния океан, и когато се изкачи бавно с коня си на един хълм, забеляза зад един плет излегнати на пясъка седем души, които се препичаха на редките по това време слънчеви лъчи. Около тях се търкаляха празни бутилки. Четирима от тези мъже бяха нашите мускетари, които се готвеха да чуят съдържанието на някакво писмо, което един от тях беше получил. Това писмо беше толкова важно, че ги бе накарало да оставят върху един барабан картите и заровете.
Другите трима отпушваха грамадна дамаджана колиурско вино; те бяха слугите на господа мускетарите.
Кардиналът, както казахме, беше мрачен, а когато беше в такова разположение на духа, досадата му се усилваше най-вече от веселостта на другите. При това той имаше странно предубеждение, винаги мислеше, че причините за неговата тъга развеселяват другите. Като направи знак на Ла Удиниер и на Каюзак да останат на местата си, той слезе от коня и се запъти към подозрителните веселяци, като се надяваше, че благодарение на пясъка, който заглушаваше стъпките му, и плета, който го прикриваше, ще чуе няколко думи от разговора, който изглеждаше толкова интересен. Едва на десет крачки от плета той долови гасконско наречие и понеже вече знаеше, че тези мъже са мускетари, беше уверен, че другите трима са тези, които наричаха неразделните, с други думи — Атос, Портос и Арамис.
Сами съдете дали желанието му да чуе разговора се увеличи при това откритие; очите му придобиха особено изражение и с котешки стъпки той се приближи до плета; но беше доловил само няколко откъслечни думи без определен смисъл, когато звънлив и кратък вик го накара да изтръпне; и привлече вниманието на мускетарите.
— Офицер! — викна Гримо.
— Вие, струва ми се, говорите, глупако — забеляза Атос, като се подигна на лакътя си и устреми в Гримо пламтящия си поглед.