Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
И Гримо не добави нито дума, само протегна показалеца си в посока към плета и издаде с това движение кардинала и охраната му.
С един скок четиримата другари се изправиха и поздравиха почтително.
Кардиналът изглеждаше разярен.
— Струва ми се, че при господа мускетарите има караул! — каза той. — Англичаните ли идат по суша, или пък мускетарите се смятат за висши офицери?
— Монсеньор — отвърна Атос, който сред общия ужас единствен беше запазил спокойствието и хладнокръвието си на благородник, които никога не го изоставяха, — Монсеньор, мускетарите, когато не са на служба или когато са привършили службата си, пият и хвърлят зарове и за своите слуги те са висши офицери.
— Слуги! — измърмори кардиналът. — Слуги, които са получили заповед да предупреждават господарите си, когато някой мине, не са слуги, а часови.
— Ваше високопреосвещенство, вие виждате много добре, че ако не бяхме взели тази предпазна мярка, можеше да ви оставим да отминете, без да ви поднесем своите почитания и да ви изкажем своята благодарност за милостта, с която ни удостоихте, като ни събрахте заедно. Д’Артанян — продължи Атос, — вие преди малко търсехте възможност да изкажете своята признателност на монсеньор, ето случай, използувайте го.
Тези думи бяха произнесени с онова невъзмутимо хладнокръвие, което отличаваше Атос в часове на опасност, и с оная крайна учтивост, която го превръщаше понякога в крал, по-величествен от истинските крале.
Д’Артанян се приближи и измънка няколко думи на благодарност, които скоро замряха под мрачния поглед на кардинала.
— Все едно, господа — продължи кардиналът, когото изглежда повдигнатият от Атос въпрос ни най-малко не отклони от първоначалното му намерение, — все едно, господа, не обичам, когато обикновени войници, които имат предимството да служат в привилегирована част, се държат като знатни благородници. Дисциплината е една и съща за всички.
Атос остави кардинала да се изкаже докрай и като се поклони в знак на съгласие, добави:
— Надявам се, монсеньор, че ние с нищо не сме нарушили дисциплината. Ние не сме на служба и помислихме, щом не сме на служба, че можем да разполагаме с времето си както намерим за добре. Ако имаме това щастие, ваше високопреосвещенство, да ни дадете някоя особена заповед, готови сме да я изпълним. Вие виждате, монсеньор — продължи Атос, като сбърчи вежди, защото този вид разпит започваше да го изкарва из търпение, — че сме излезли с оръжието си, за да бъдем готови и при най-малката тревога.
И той посочи на кардинала четирите пушки, сложени на пирамида край барабана, върху който лежаха картите и заровете.
— Бъдете уверен, ваше високопреосвещенство — добави д’Артанян, — че ние щяхме да ви посрещнем, ако можехме да предположим, че идете насам с толкова малка свита.
Кардиналът си хапеше мустаците, дори и устните.
— Знаете ли на какво приличате, като се събирате така, винаги заедно, въоръжени и охранявани от вашите слуги? — рече кардиналът. — Приличате на четирима съзаклятници.
— О, колкото се отнася до това, монсеньор, вие имате право — отвърна Атос — и ние вършим съзаклятия, както ваше високопреосвещенство имахте възможност да се уверите оная сутрин, само че срещу ларошелци.
— Е, господа политици! — подзе кардиналът и също сбърчи вежди. — Във вашия мозък биха се открили може би много тайни, които никой не знае, ако можехме да прочетем вътре, както вие четяхте онова писмо, което скрихте, щом видяхте, че ида.
Лицето на Атос пламна и той пристъпи крачка към негово високопреосвещенство.
— Изглежда, монсеньор, че вие действително ни подозирате и че ние сме подложени на истински разпит. Ако е така, благоволете да се обясните, ваше високопреосвещенство, за да знаем поне какво да правим.
— И разпит да е, какво? — продължи кардиналът. — И други като вас са били разпитвани, господин Атос, и са отговаряли.
— Затова, монсеньор, аз предложих на ваше високопреосвещенство да задавате въпроси, ние сме готови да отговаряме.
— Какво беше писмото, което щяхте да четете, господин Арамис, и което скрихте?
— Писмо от жена, монсеньор.
— О, разбирам — каза кардиналът, — такива писма трябва да се пазят в тайна. Но все пак те могат да се покажат на един изповедник, а вие знаете, че аз имам духовен сан.
— Монсеньор — отговори Атос със спокойствие, което беше още по-страшно, защото той залагаше главата си с този отговор, — писмото е от жена, но то не е подписано нито от Марион дьо Лорм, нито от госпожа д’Егийон.