Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Внезапно млъкна, загледа се напрегнато в планинеца и изведнъж загуби мисълта си. Изразяваше се високопарно и накъсано, като че ли в нито един момент не беше съвсем сигурен какво точно казва. Мениън бързо си помисли, че ако все още не е полудял, то той със сигурност е много сериозно болен.
— Много се радвам, че съм в Тирзис, въпреки че би ми се искало да се запознаем при по-приятни за всички нас обстоятелства.
— Имаш предвид брат ми, естествено — Забележката беше изстреляна, след като другият отново беше дошъл на себе си. Лицето му пламна. За миг Мениън трепна изненадан.
— Паланс, той има предвид нашествието на хората от Северната земя, подпалването на Керн — вметна бързо Шърл.
— Да… Керн… — Той отново се отплесна, но този път се огледа неспокойно наоколо, сякаш някой липсваше, Мениън също се огледа напрегнато и забеляза, че мистикът Стенмин го нямаше.
— Странно, наистина. По думите на Шърл и Джанъс Сенпър принцът никога никъде не ходел без съветника си. Мениън срещна зоркия поглед на Шърл.
— Има ли нещо, което не е наред, милорд? — Мениън използва официалното обръщение, за да привлече вниманието на другия и се усмихна, сякаш искаше да го успокои, че е загрижен приятел, който иска да помогне. Измамата доведе до неочакван резултат.
— Ти можеш да ми помогнеш… на мен и на това кралство, Мениън Лий — отговори бързо Паланс. — Брат ми иска да заеме мястото ми на крал. Опита се да ме убие. Съветникът ми Стенмин ме спаси — но имам и други врагове… навсякъде около мен! Ти и аз трябва да сме приятели. Трябва да се държим един за друг и да застанем срещу онези, които се домогват до трона ми — които искат да наранят тази прекрасна жена, която ти ми върна. Аз… аз не мога да говоря със Стенмин… така, както бих могъл да говоря с приятел. Но с теб, с теб бих могъл!
Като малко дете беше вперил нетърпелив поглед в изумения Мениън Лий и чакаше отговор. Внезапно планинецът бе обзет от съжаление към този син на Рул Букхана и изпита истинско желание да направи нещо, с което да помогне на този нещастник. Усмихна се тъжно и кимна с глава.
— Знаех си, че ще заемеш моята страна! — възкликна другият възбудено и се засмя доволно. — И в двама ни тече кралска кръв, а това… ни свързва тясно. Ти и аз ще бъдем големи приятели, Мениън. Но сега, трябва да си починеш.
Той като че ли изведнъж си спомни, че охраната на замъка продължава да стои мирно, както подобаваше на едно парадно посрещане и чака търпеливо принцът да я освободи. С рязко махване на ръка новият владетел на Калахорн поведе двамата си гости към дома на фамилията Букхана, като кимна на командира на личната му охрана да върне войниците си към обичайните им задължения. Тримата влязоха през парадния вход на древния дворец, където множество слуги стояха и чакаха да отведат гостите до стаите им. Домакинът отново се спря, обърка се към гостите си, наклони се към тях и зашепна:
— Брат ми е заключен в тъмницата под нас. Няма от какво да се страхувате. — Погледна ги многозначително за момент, после хвърли бърз поглед към любопитните слуги, които чакаха чинно. — Знаете ли, той има приятели навсякъде.
И Мениън, и Шърл, кимнаха, защото той очакваше от тях да направят точно това.
— Значи няма как да избяга? — помъчи се да поддържа темата Мениън.
— Опита се миналата нощ… с някакъв приятел. — Паланс се усмихна със задоволство. — Но ги заловихме и поставихме в капан… затворихме ги завинаги в капан долу в тъмницата. Сега Стенмин е там… трябва да ви запозная с него… Отново се оплете в недоизказаната си мисъл, а вниманието му беше отвлечено от слугите, няколко от които повика при себе си. Нареди им да съпроводят гостите до стаите им, където те можеха да се изкъпят и да сменят дрехите си, преди да закусят с него. Минал беше само около час след зазоряване, но бегълците от Керн не бяха яли от по-предишната нощ. Мениън се нуждаеше от медицинска помощ за набързо превързаните му крака и придворният лекар го чакаше да смени превръзките и лекарството му. Планинецът се нуждаеше и от почивка, но тя можеше да почака. Малката група беше тръгнала по дълъг коридор, когато внезапно един отнесен глас извика след Шърл и новият властник на Калахорн тръгна след тях. Доближи се до изненаданата девойка с колебливи стъпки, накрая се спря пред нея и бързо я прегърна. Мениън гледаше встрани, но чу ясно какво си казаха.
— Вече не трябва да ме изоставяш, Шърл. — Това беше заповед, а не молба, въпреки че думите бяха изречени тихо — Новият ти дом трябва да бъде в Тирзис — като моя съпруга. Последва дълго мълчание. — Паланс мисля че… — Гласът на Шърл потрепери, докато се мъчеше — да вметне някакво спокойно пояснение.