Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Бяха му дали и име — Кусикеш, Пазителят. Някои го почитаха като бог. Повечето го възприемаха просто като част от града. Беше единствено по рода си. Нямаше много други сред известните му видове духчета, които бяха само по едно.
Но какъв вид духче е това? Аксис очарован продължаваше да пише. Образува лице, което гледаше на изток. Направо към Произхода. Лицето се менеше със смайваща бързина. Различни човешки образи се явяваха над приличната на ствол шия в мъглява последователност.
Явяването траеше цели десет минути. Дали някое от лицата се повтаряше? Меняха се тъй бързо, че Аксис не успя да прецени. Някои изглеждаха мъжки, други женски. После Кусикеш се оттегли в залива и отново образува призрачните вълни.
Аксис се почувства изцеден, като че нещо беше източено от него. Казваха, че това е обичайна реакция. Дали не си го въобразяваше, понеже очакваше да се случи? Или усещането беше истинско?
Докато размишляваше, някакво улично хлапе дръпна препаската му, смъкна я и се разсмя. Хвърли я на приятелчетата си и веднага офейкаха.
Аксис поклати глава.
— Ама че беля — рече той, докато струпаните наоколо хора почнаха да зяпат и да мърморят. — Наблизо има стражи, предполагам? Ах, да. Четирима. Прекрасно.
Стражите вече крачеха към него, златните им коси бяха дълги до раменете, а лицата им бяха строги.
— Хубаво — рече си Аксис и направи последния запис, тъкмо когато един от стражите го спипа за рамото. — Излиза, че ми се отваря още една възможност да потърся духчетата на пленничеството.
Чудно беше, че тези духчета все му се изплъзваха през годините, въпреки че много пъти беше попадал в затвора. Почнал беше да ги приема за мит.
Стражите го помъкнаха към градската тъмница, но това му беше напълно безразлично. Две нови духчета за два дни! При такива темпове щяха да са му нужни още само няколко века да довърши изследването си.
Прекрасно наистина. Пак почна да си свирука.
I-6
Произведение на изкуството
Сет, син на сина на Валано, неверен от Шиновар, беше приклекнал върху висок каменен перваз в някакъв комарджийски бордей. На перваза би трябвало да има фенер. Дългото наметало на Сет покриваше и краката му, и камъка, и той като че висеше от стената.
Наблизо светлините бяха малко. Макек обичаше слугата му да стои прикрит в сянката. Сет носеше прилепнали черни дрехи под наметалото, долната част на лицето му беше покрита с маска; всичко това беше измислено от Макек. Наметалото беше прекалено широко, а дрехите — прекалено тесни. Ужасно облекло за убиец, но Макек искаше драматизъм, а Сет се покоряваше на заповедите на господаря си. Винаги.
Може би в драматизма имаше нещо полезно. Като показваше само очите и голата си глава, Сет притесняваше минувачите. Шински очи, твърде кръгли, малко прекалено големи. Тукашните хора ги оприличаваха на очите на дете. Защо това ги тревожеше толкова?
Недалеч от него група мъже с кафеви наметки седяха, бъбреха и триеха палците и показалците си. Между пръстите им се издигаше дим и се чуваше леко припукване. Хората разправяха, че търкането на огнен мъх прави ума по-възприемчив на мисли и идеи. Сет опита веднъж и това му докара само главоболие и мехури на пръстите. Ала получеше ли човек мазоли, явно изпитваше и еуфория.
В средата на кръглото помещение се мъдреше бар, където се предлагаха разнообразни напитки на разнообразни цени. Бар дамите бяха във виолетови роби с дълбоки деколтета и отворени отстрани. Скритите им ръце бяха разголени, което мъжете от страната Бав, потомствени воринци, намираха крайно предизвикателно. Колко странно. Виждаше се просто ръка.
Наоколо се провеждаха разни игри. Нямаше открит хазарт — не се хвърляха зарове, не се правеха залози на карти. Играеше се на троши-врат, имаше борби на плоски рачета и — колкото и да е чудно — игри за отгатване. Това беше друга особеност на воринските народи; те избягваха открито да гадаят за бъдещето. В играта на троши-врат например, имаше хвърляния, но играчите не се обзалагаха за крайния резултат. По-скоро — за ръката, която ще им се падне след поредното хвърляне и теглене.
Сет не намираше смисъл в разликата между двете, но тази особеност беше дълбоко вкоренена у воринците. Дори тук, в една от най-долните дупки в града, където жените ходеха с голи ръце, а мъжете говореха открито за престъпления, никой не рискуваше да обиди Вестителите с желанието си да узнае бъдещето. Даже предсказването на бурите караше мнозина да се чувстват неудобно. В същото време преспокойно си ходеха по камъните и използваха Светлина на Бурята за осветление в ежедневието. Не обръщаха внимание на духовете на нещата, които живееха около тях, и ядяха каквото им хрумне всеки ден.