Пътят на кралете (том I)

— Странна работа — отговори Аксис и погледна през рамо към входа на алеята. Оттатък се намираше шумна улица. Добрите люде от Каситор надали щяха да приемат голотата му. — Не си спомням да съм разрушавал никакви храмове. Обикновено доста добре осъзнавам подобни събития.

— Помете половината от улица Хапрон — рече просякът. — Както и много къщи. Ще се направя, че не забелязвам.

— Крайно любезно от твоя страна.

— Напоследък бяха лоши.

Аксис се свъси и проследи погледа на просяка към земята. Купчините гнили зеленчуци бяха подредени по много особен начин. Като град.

— Ах — продума той и помести крака си, който се намираше върху малък квадрат от боклук.

— Това беше пекарна — поясни мъжът.

— Ужасно съжалявам.

— Семейството не беше у дома.

— Това е голямо облекчение.

— Бяха на поклонение в храма.

— Който аз…

— Размаза с глава ли? Да, същия.

— Сигурен съм, че ще проявиш милост към душите им.

Просякът го изгледа с присвити очи.

— Още се мъча да преценя как се вписваш в картинката. Пустоносен ли си или си Вестител?

— Опасявам се, Пустоносен. В смисъл, разруших един храм — отговори Аксис.

Погледът на просяка стана подозрителен.

— Само свещеното платно може да ме спре — продължи Аксис. — А понеже ти не… Искам да кажа, какво държиш?

Просякът сведе очи към ръката си, която се опираше на кирливо одеяло, провиснало върху също толкова кирлив сандък. Кацнал беше върху сандъците като… е, като бог, който гледа надолу към своя народ.

Горкият глупак, рече си Аксис. Наистина беше време да се омита. Не му се щеше да навлече лош късмет на бедния малоумник.

Просякът вдигна одеялото. Аксис отстъпи с вдигнати ръце. Това извика у просяка усмивка, която можеше да покаже и малко повече зъби. Той скокна от сандъка, като все още държеше одеялото високо. Аксис се сви.

Мъжът се изкикоти и хвърли одеялото по него. Аксис го улови във въздуха и размаха юмрук. Сетне се изниза от уличката, препасвайки се с плата.

Иззад гърба му се обади просякът:

— И хоп! Злият звяр е премахнат!

— И хоп! Злият звяр избегна затвора за непристойно държане на публично място — отговори Аксис, докато наместваше препаската. Ириалите бяха особено придирчиви към спазването на целомъдрието. Бяха особено придирчиви за много неща. Разбира се, същото можеше да се каже за повечето народи — разликата беше само в предмета на тяхната придирчивост.

Аксис Събирачът привлече погледите, които му се полагаха. Не заради необичайното облекло — Ири се намираше в северозападните предели на Рошар и затова времето тук беше много по-топло, отколкото в Алеткар или даже Азир. Доста от златокосите местни мъже носеха само набедрени препаски, а кожата им беше нашарена с разни цветове и фигурки. Тук дори татуировките на Аксис не биеха на очи.

Може би го зяпаха заради сините нокти и кристалните тъмносини очи. Аимианците — включително и аимианците от Сиа — се срещаха рядко. А може и да го зяпаха, понеже сянката му падаше в неправилната посока. Към светлината, а не обратното. Дреболия, пък и когато слънцето е толкова високо в небето, сенките са къси. Но когато някой го забележеше, промърморваше или отскачаше надалеч. Вероятно бяха чували за хората от неговия народ. Не беше минало чак толкова много време от прочистването на неговата родина. Точно колкото трябва, та приказките и легендите да пропълзят в общото знание на повечето народи.