![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Какво криеш от мен? — попита Лорн. — И как така знаеш, че баща ти те е посочил за свой наследник? Кой ти го каза? Той ли?
Алан се вгледа в Лорн, после упорито погледна настрани и каза:
— Трябва да се приготвя за вечерята.
Лорн се примири.
— Добре — каза той. — Оставям те. Но не се доверявай, Алан. Някой може да се опита да те измами…
При тези думи той тръгна към вратата. И вече беше сложил ръка на дръжката, когато Алан рече, сякаш да го повика обратно:
— Има едно пророчество.
Лорн се обърна.
— Едно древно пророчество, което Пазителите са скрили, защото то известява разрухата на Върховното кралство. До скоро само неколцина са знаели за него. Един от тях е баща ми, разбира се.
— А майка ти?
— Да.
— Тя ли ти разкри съществуването на това пророчество? Или Естеверис?
— Не. Един Пратеник на Събранието на Ирканс. Дойде при мен малко преди да се върнеш. Бял драк с тюркоазени очи.
— Скерен.
— Не ми каза името си. Но трябва да е той, да. Белите дракове с тюркоазени очи не са милиони. Познаваш ли го?
— Не. Но вече сме се срещали.
— Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш…
— Над Върховното кралство тегне заплаха.
— Не е заплаха, Лорн. То е осъдено. Но за щастие, пророчеството не казва само това. Говори и за спасител. За принц, роден от Върховния крал и кралица чужденка, който е орисан да спаси престола.
— Ти.
— Може би…
Лорн усети, че увереността му започва да се колебае. Като се мъчеше да скрие смущението си, той каза:
— Ти си син на Върховния крал, а майка ти е родена алгерка. Освен ако не е Жал, кой друг освен теб би могъл…?
— Лорн. Моля те.
Изведнъж Лорн се почувства уморен от лъжи. Въздъхна и рече:
— Ти знаеш.
— Да.
— Откога?
— Какво значение има? По някакъв начин имам чувството, че винаги съм го знаел. А ти, ти откога знаеш?
— Откакто се върнах от Далрот.
Алан очакваше такъв отговор. Но все пак той го нарани, защото Лорн беше пазил тази тайна от него в продължение на две години. И не толкова гордостта му, колкото обичта му беше засегната.
— Но не можах да повярвам веднага — уточни Лорн.
— Разбираш ли какво означава това?
— Това, че сме братя ли?
— Това, че споделяме една и съща съдба и че трябва Сивият дракон да избере.
Лорн се сдържа да не се изсмее.
Разбира се, той също беше син на Върховния крал и на кралица чужденка, защото майка му беше скандска кралица. Но все пак…
— Изобщо не се тревожи — рече той. — Този съдба ти я преотстъпвам на драго сърце.
Кралица Селиан прие Естеверис в своите покои, в присъствието на принца кардинал. Далк придружаваше министъра. След като поздрави почтително, той остана назад, невъзмутим и мълчалив, с ръце, събрани пред себе си.
Естеверис тържествено разстла върху една маса съдържанието на един кожен калъф — пет дебели навити пергаментови свитъка. Всичките бяха еднакви и имаха множество панделки и восъчни печати, единият от които беше черен с герба на Върховния крал. Това бяха петте екземпляра от завещанието, което кралят наскоро бе наредил да бъде изготвено и което анулираше предишното.
— Ето — каза Естеверис и отстъпи крачка назад.
Кралицата погледна пергаментите с доволен, победоносен поглед. Предишното кралско завещание посочваше Алан за наследник на трона на Върховното кралство. Това възстановяваше на Ирдел законните му династични права. Не съществуваха други екземпляри. Всички бяха иззети от висшите сановници на кралството, които — според закона — трябваше да ги пазят и да ги представят при смъртта на монарха, за да бъдат избягнати измами. Повечето от тези сановници бяха убедени лесно — заплахите и шантажите се бяха оказали достатъчни. В крайна сметка единствено към Главния Архивар на Върховното кралство се бе наложило да бъде използвана сила.
Независимо от всичко кралицата се чувстваше успокоена.
Защото ако никога не се бе съмнявала, че ще може да вземе екземплярите на новото кралско завещание без много трудности, то се бе страхувала, че може да не успее преди смъртта на Върховния крал. Но този патетичен дъртак беше проявил добрия вкус да издържи достатъчно дълго. Сега вече можеше да пукне. Дори колкото по-бързо, толкова по-добре, защото всичко беше подготвено и завръщането на Ирдел в Ориал — което вече предстоеше — рискуваше да усложни нещата.
— Всичко ли е тук? — попита кралицата за успокоение на съвестта.
— Да, господарке — отговори Естеверис и леко се поклони.
— Никаква трудност? — попита принцът кардинал.
— Никаква.
— Дори с архиваря Сибелиус? Неговата вярност и неподкупност са известни.
— Към него трябваше да се приложи малко повече убедителност — съгласи се Естеверис. — Но сега вече всичко е наред.