Върховното кралство [Наследникът]

Насочван от светлините на манастира, който се извисяваше над острова, корабът най-накрая акостира в едно заливче, на завет от бурята. Скерен скочи на малкия наводнен каменен кей и като държеше краищата на качулката си, а полите на плаща му плющяха на вятъра, започна да се изкачва сам по тясната пътека, която се виеше по склона на пропастта. Малко по малко, блъскан от пристъпите на бурята, той успя да стигне до върха на острова. В гърба му вятърът бушуваше, той се изправи пред страховития манастир и почука по двойната порта с масивния чук, който я красеше. Докато чакаше, си мислеше колко бързо събитията, които го водеха тук, се бяха развили след завръщането на Лорн, после свали качулката си, като видя в едно от страничните крила да се отваря малка вратичка.

Появи се монахиня, облечена в червено, на главата си носеше воал, а лицето ѝ беше скрито зад маска от кожа и мед.

— Аз съм Наблюдателят — каза Скерен. — Събранието на Ирканс ме изпраща.

Предупредени от виденията на своята майка наставница, сестрите от остров Дериос го очакваха. Монахинята кимна и изчезна. Дракът благодари, влезе, остави я да затвори вратата, после я последва по мрачните коридори на манастира. Скоро дочу виковете — викове на жена, страдаща от мъките на раждането. Значи идваше навреме.

Навреме, за да бъде свидетел на събитие, способно да преобърне хода на съдбата.

Навреме също така да отнесе детето, ако е необходимо, и да бди над него до пълното осъществяване на повелите на Сивия дракон — или поне това беше казал Седмият пазител.

Влязоха в ниска стая и монахинята посочи на Скерен да остане тук. Виковете на Алисия отекваха в съседната стая, воят на бурята навън едва успяваше да ги заглуши. Дъждът плющеше с все сила по покрива. Гръмотевици трещяха. Но колкото и да беше силна, тази буря беше съвсем обикновена. Пратеникът беше очаквал Тъмнинна буря, която повече да отговаря на раждането на Мага, както беше известено от Светите покровители. Скерен не успяваше да се убеди напълно, но му се искаше да вярва, че това беше добра поличба.