Върховното кралство [Наследникът]

Със свито гърло Ирдел не можа да довърши и мъката му развълнува Исандра. Тя също беше тъжна. Двамата с Върховния крал се бяха обичали и тя за нищо не можеше да се оплаче от него. На него дължеше това, че бе станала Господарка на Арканте, тя — някогашната куртизанка.

Ирдел се съвзе.

— С подкрепата на Църквата на пожертвания Дракон-крал, на част от благородниците и на народа кралицата ще постави брат ми Алан на трона. Как мислите, какво ще стане с Арканте, ако това се случи?

Въпросът беше напълно реторичен.

Изпълнена с достойнство, Исандра попита:

— Какво очаквате от мен?

— Няма да позволя да ми откраднат моята корона и ще вдигна оръжие, за да я защитя. Някои ще ме последват. Това ще означава война и тогава Арканте ще трябва да избира дали да се подчини или да се бие… Нека сключим примирие, госпожо. И когато настъпи моментът, да обединим силите си против кралицата.

— Което означава против Върховното кралство.

— Да. Арканте е въплъщение на свободата. На моя страна ще бъдат честта и законността. Мнозина ще са тези, които ще се съберат под общото ни знаме.

Исандра помисли и като впи поглед в очите на принца, се помъчи да стигне до дъното на душата му. Помисли си за страданията, които нейният град бе изтърпял и които щеше да изтърпи, ако принц Алдеран узурпираше короната и ако Върховното кралство се окажеше разкъсано от всеобща гражданска война. Помисли си и за Лукас, когото знаеше, че държат затворен в Ориал и когото кралицата използваше, за да държи граф Д’Аргор в подчинение. Не минаваше и ден, без Исандра да се запита какво ще стане с него. Измъчваше я тревога, но това в никакъв случай не биваше да повлияе на решението ѝ. На първо място беше дългът ѝ към Арканте.

— Кълна ви се, че моето царуване ще бъде под знака на мира и справедливостта, госпожо.

Исандра се изправи и започна да слага ръкавиците си.

— Ако се наложи — каза тя, — Арканте ще ви помогне да спечелите трона си.