Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Докато ръка с лъскави железни нокти не проби дупка в гърлото на единия. Двамата до нея замръзнаха, а онзи на вратата се завъртя към шуртящата от врата на колегата му кръв...
Той изпищя, но в следващия миг една ръка раздра очите му, а друга изтръгна гръкляна му.
Двамата мъртъвци се стовариха на земята, разкривайки Манон Черноклюна. По ръцете ù се стичаше кръв, а златистите ù очи просветнаха като живи въглени към стражите, хванали Елида. Към насъбраната около кръста ù роба. Стражите я пуснаха, за да грабнат оръжията си, и тя се свлече на пода.
– Вече сте мъртви – обяви лаконично Манон.
И им налетя.
Елида не знаеше дали е магия, но за пръв път виждаше някого да се движи така... като призрачен вятър.
Манон счупи врата на първия страж с жестоко изпращяване. Когато вторият се спусна към нея, тя просто се изсмя, после се завъртя като фъртуна, озовавайки се зад гърба му, и забоде ръка право в тялото му.
Писъкът му отекна в килията. Изпод плътта му се показа низ от белеещи се кости – гръбначният му стълб, – който Манон сграбчи и прекърши на две. Четвъртият труп се стовари на земята като окървавена марионетка, а вещицата стоеше над него, задъхана в триумфа си. Вещицата, дошла за нея.
– Трябва да побързаме – рече Манон.
Манон съзнаваше, че спасявайки Елида, се противопоставя на херцога – и че не е сама в бунта си. Но още докато препускаше към Тринадесетте, в Крепостта цареше суматоха. Разчула се беше голямата новина. Кралят на Адарлан беше мъртъв. Унищожен от Елин Галантиус. Кралицата бе срутила стъкления му дворец, с огнената си мощ бе защитила града от смъртоносна вълна от стъклени отломки и бе обявила Дориан Хавилиард за крал на Адарлан.
Убийцата на вещици бе възтържествувала.
Хората се лутаха панически, дори вещиците я гледаха въпросително. Какво щяха да правят сега, когато простосмъртния крал го нямаше вече? Къде щяха да отидат? Освобождаваше ли ги смъртта му от досегашния им дълг? Но Манон възнамеряваше да им отговори по-късно. Сега я чакаше работа. Като намери Тринадесетте, им заповяда да оседлаят уивърните си.
Три тъмници.
Побързай, Черноклюна – прошепна странен, нежен женски глас в главата ù, едновременно стар и млад, и мъдър. – Зла участ те застига. Манон връхлетя първата тъмница, придружена от Астерин, Сорел, Веста и зеленооките близначки демони, и стражите започнаха да измират като мухи – бързо и кръвопролитно. Нямаше време за спорове, не и при положение че човеците веднага извадиха оръжията си.
В тази тъмница държаха бунтовници от всички кралства, измъчени до такава степен, че молеха да ги убият. От Елида обаче нямаше и следа. Прегледаха всяка килия и оставиха Фалин и Фалон да се уверят, че не са пропуснали нищо. Във втората тъмница намериха същото. Този път Веста остана за по-щателна проверка.
По-бързо, Черноклюна – подкани я отново мъдрият женски глас, сякаш само с толкова можеше да ù помогне. – По-бързо... Манон летеше като вятъра.
Третата тъмница се намираше над катакомбите и охраната ù беше толкова засилена, че ги обгърна мъгла от черна кръв, докато прерязваха гърлата на редица след редица стражи.
Нито една повече. Нямаше да им позволи да вземат нито една вещица повече.
Сорел и Астерин се гмурнаха в стълкновението от войници, за да ù проправят път. Астерин разкъса гърлото на един със зъби, докато изкормваше друг с нокти.
После посочи към стълбището и изрева с кървава уста:
– Върви!
Манон остави Втората и Третата си и хукна надолу по витото стълбище.
Трябваше да има таен вход от тъмницата към катакомбите, някой незабележим начин да преведе Елида...
По-бързо, Черноклюна! – викна в главата ù женският глас.
Едва доловим ветрец подухна в краката ù, сякаш можеше да ускори темпото ù. Манон знаеше, че над рамото ù наднича богиня, господарката на мъдростта, която навярно бе бдяла над Елида през целия ù живот, а гласът ù е бил заглушен поради секването на магията, но след освобождаването ù... Манон достигна най-ниското ниво на тъмницата, един етаж над катакомбите. И наистина в дъното на коридора имаше врата към друго стълбище. От нея я деляха двама стражи, които се хилеха злорадо пред една отворена килия, докато млада жена ги умоляваше за пощада.
Елида ридаеше – момичето, мълчаливо като стомана, хитро като лисица, което не бе проронило нито сълза по себе си и окаяния си живот, което посрещаше всяка трудност със смирена решимост. Манон озверя.
Уби стражите за броени секунди.