Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
И накрая заприлича на Елида.
Двете сте като сестри, беше казал Върнън. Е, сега приличаха на близначки.
– Моля те... ела с нас – прошепна Елида.
Калтейн се засмя тихо.
– Кинжалът, Черноклюна.
Манон извади кинжала си. Калтейн го доближи до ръката си и проряза с него грозната бучка, обгърната със зараснала плът.
– Бръкни в джоба си, момиче – рече на Елида.
Тя бръкна в роклята и извади парче тъмен плат, оръфано и съдрано по краищата, сякаш бе откъснато от нещо. Протегна ръка да го даде на Калтейн, която бръкна в дупката в плътта си без нито капка болка по красивото си, окървавено лице и измъкна оттам лъскаво късче тъмен камък. Червената ù кръв се стичаше по него. Постави го внимателно върху парчето плат в дланта на Елида и сключи пръстите ù около него.
Глух, странен пулс пробяга през ръката ù.
– Какво е това? – попита Манон, душейки въздуха.
Калтейн просто стисна пръстите на Елида.
– Намери Селена Сардотиен и ù го дай. Само на нея. На никого другиго. Кажи ù, че ако Ключът е у теб, можеш да отвориш всяка врата. И да не забравя обещанието си към мен – да ги накаже до един. Като попита защо, ù предай, че не са ми позволили да взема пелерината, която ми даде, но съм запазила парче от нея. За да ми напомня за обещанието ù. Че един ден трябва да ù се отблагодаря за топлата пелерина в онази студена тъмница.
Калтейн отстъпи назад.
– Можем да те вземем с нас – опита отново Елида.
Малка, ненавистна усмивка.
– Нямам желание да живея. Не и след всичко, което ми причиниха. Не мисля, че тялото ми може да оцелее без силата им. – Калтейн се засмя отново. – Но поне това ще ми е забавно.
Манон придърпа Елида до себе си.
– Ще видят, че нямаш окови...
– Ще са мъртви преди това – увери я Калтейн. – Съветвам ви да тръгвате.
Манон не ù зададе повече въпроси, а Елида нямаше време да ù благодари.
Вещицата просто я сграбчи и я повлече със себе си.
Тя беше вълк.
Тя бе смърт, опустошителят на светове.
Стражите я намериха свита на кълбо в килията, разтреперана от ужас сред кървавата сеч около нея. Не ù задаваха въпроси, дори не я погледнаха в лицето, преди да я повлекат към катакомбите. Колко смразяващи писъци имаше тук. Колко страх и отчаяние. Но извращенията под другите планини бяха още по-жестоки. Много по-жестоки.
Жалко, че нямаше да ù се отдаде възможността да избави и тамошните жертви от мъките им. Чувстваше се като кухина без късчето сила, което изграждаше и поглъщаше, и рушеше светове в нея. Безценен дар, Ключ – така го наричаше той. Живителен излаз. Беше се заканил скоро да намери и другия. А накрая и третия. За да възвърне кралят в него господството си. Вкараха я в стая, в чийто център имаше маса, покрита с бял чаршаф – олтар.
Наоколо стояха мъже и гледаха как я качват отгоре ù, как я приковават към нея. Цялото ù тяло беше толкова окървавено, че не забелязаха раната в ръката ù, нито чие лице носи. Един от мъжете я доближи с нож – чист, остър и лъскав. – Ще отнеме само няколко минути. Калтейн му се усмихна. Усмихна му се широко, доволна, че най-сетне я бяха довели в недрата на ада.
Мъжът спря.
Червенокос младеж влезе в стаята. Излъчваше жестокост, родена в човешкото му сърце и усилена от демона в него. Като я видя, застина.
И отвори уста.
Калтейн Ромпие освободи огъня от сенки.
Не призрака му, с който бе убивала за тях, заради който я бяха привлекли с измама в стъкления дворец, а истинския огън от сенки. Онзи, който таеше в себе си от завръщането на магията, макар че златните му пламъци сега бумтяха в черно.
Стаята се превърна в пепелище.
Калтейн смъкна оковите си, сякаш бяха паяжини, и стана.
На излизане от стаята съблече зелената роба. Нека видят какво ù бяха причинили... обезобразеното ù тяло.
Направи две крачки в коридора, преди стражите да я забележат, да вперят смаяни погледи в черните пламъци около нея. Смърт, опустошителят на светове. Коридорът се превърна в черна пепел. Калтейн тръгна към стаята, откъдето идваха най-силните писъци, през чиято желязна врата се процеждаха най-окаяните женски вопли. Желязото не се нажежи, не се поддаде на магията ù. Затова си направи вход през каменната стена.
Чудовища, вещици, мъже и демони се извърнаха към нея. Калтейн влезе в стаята, разтвори ръце и се преобрази в огън от сенки, в свобода и триумф, в обещание, прошепнато в студена тъмница под стъклен дворец. Накажи ги всичките.