Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Тя изгори люлките. Изгори чудовищата в тях. Изгори мъжете и демонските им принцове. А накрая изгори и вещиците, които с благодарност посрещнаха тъмните пламъци. Калтейн освободи и последния огън от сенки в тялото си, вдигайки лице към тавана, към небето, което повече нямаше да види. Разруши всяка стена, всяка колона. Докато всичко се сгромолясваше покрай нея, Калтейн се усмихна и превърна и себе си в пепел, понесена от призрачен вятър.
Манон препускаше. Но Елида беше толкова бавна, толкова мъчително бавна заради осакатения си крак.
Ако Калтейн освободеше огъня си от сенки, преди да са напуснали Крепостта...
Манон грабна Елида, преметна я през рамо и се втурна нагоре по стълбището. Декоративните камъчета по роклята на момичето се впиха болезнено в ръката ù. Като достигна стълбищната площадка, Астерин и Сорел тъкмо довършваха и последните войници.
– Бягайте! – изрева им.
Бяха окъпани в черна кръв, но живи.
Устремиха се нагоре към изхода от тъмниците, макар че Елида се превръщаше в отпуснато тяло, което все по-малко се бунтуваше срещу смъртта, прииждаща откъм долните етажи.
Подземието се разтресе...
– По-бързо!
Втората ù достигна гигантската порта на тъмницата, хвърли се върху нея с всички сили и я отвори. Манон и Сорел изхвърчаха напред, а Астерин затвори двете ù крила с трясък, но дори това щеше да забави огъня само със секунда. Продължиха нагоре и все по-нагоре към гнездото. Още един трепет и гръм...
Писъци, горещина...
Вещиците летяха по коридора, сякаш богът на ветровете ги тласкаше напред. Достигнаха дъното на кулата. Останалите от Тринадесетте се бяха събрали в подножието на стълбището и ги очакваха.
– Излитаме – нареди Манон и всички хукнаха нагоре по стълбите.
Елида ù натежаваше толкова, че се боеше да не я изпусне. Само още няколко метра до върха на кулата и оседланите уивърни.
Манон се спусна към Абраксос, докато останалите вещици препускаха към своите уивърни, и закрепи разтрепераното момиче върху седлото. После се качи зад нея, обгърна я с ръце и заби пети в ребрата на Абраксос.
– Лети! – извика му.
Абраксос изскочи през свода и полетя напред, а уивърните на Тринадесетте го последваха с бясно размахани криле.
Морат се взриви.
Черни пламъци избухнаха от камък и метал, издигайки се все по-нависоко и по-нависоко. Чуха се хорски писъци, които бързо заглъхнаха. Взривът сякаш изсмука въздуха, а после го блъсна в ушите на Манон и тя обгърна с тяло Елида, извъртайки я така, че мощната гореща вълна да удари само нейния гръб.
Кулата, приютила гнездото, рухна зад тях. Жарката, суха ударна вълна ги помете със страховита сила, но Манон стисна здраво момичето и вкопчи бедра в седлото Абраксос изпищя, кривна и се понесе с въздушната струя.
Когато Манон се осмели да погледне зад себе си, една трета от Морат се беше превърнала в димящи руини. От катакомбите, от измъчваните, пречупени Жълтоноги и чудовищните изчадия не беше останало нищо.
83.
Елин спа три дни.
Три дни, през които Роуан седя до леглото ù с бавно заздравяващ крак, докато необятната му сила се възвръщаше.
Едион пое контрола върху двореца и арестува всички оцелели стражи.
Повечето, както Роуан бе научил със свирепо задоволство, бяха загинали в бурята от стъкла, предизвикана от Дориан. Каол бе оцелял по чудо – навярно заради Окото на Елена, което откриха в джоба му. Лесно се досетиха кой го е пъхнал там. Но Роуан се питаше дали, когато се свестеше, на капитана нямаше да му се прииска да си е бил отишъл. Доста войници изпитваха подобни чувства.
След като Елин с един замах обузда народа на Рифтхолд, намериха Лоркан до портата на каменния дворец. Кралицата дори не го беше забелязала, докато ридаеше, коленичила на земята. Роуан я грабна на ръце и с леко накуцване я пренесе през потъналите в хаос коридори до някогашните ù покои. Нямаше къде другаде да отидат. По-безопасно беше да се установят в бившата крепост на врага си, отколкото да се върнат в жилището ù над склада. Помолиха слугиня на име Филипа да се погрижи за принца, който беше изпаднал в несвяст последния път, когато Роуан го бе зърнал. Тогава той бе политнал към земята и единствено вятърът на Роуан бе смекчил падането му.
Нямаше представа какво се е случило в двореца. Елин ридаеше толкова неутешимо, че не успя да каже и дума. Докато Роуан я отведе в охолните ù покои, тя вече беше в безсъзнание и не помръдна дори когато той разби с ритник заключената врата. Кракът му гореше от болка, бързото лечение, което му бе провел в тунелите, се оказваше недостатъчно, но не го интересуваше. Тъкмо беше оставил Елин на леглото, когато мирисът на Лоркан го връхлетя отново и той се завъртя с оголени зъби.