Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
И видя на какво са се присмивали – момичето висеше между двама други стражи, а робата ù се беше надигнала и разкриваше голотата ù, обезобразения ù крак...
Ето на какви хора ги беше продала баба ù.
Манон принадлежеше към клана на Черноклюните, не беше ничия робиня.
Ничия кобила за разплод.
Същото важеше и за Елида.
Гневът запя във вените ù, а от устата ù се търкулна „Вече сте мъртви“, и то още преди да им връхлети. Като хвърли и тялото на последния страж на земята, обляна в черна и синя кръв, Манон насочи поглед към момичето. Елида подръпна надолу зелената си роба, толкова разтреперана, че Манон очакваше всеки момент да повърне. Подушваше, че няма да ù е за пръв път.
Безкрайно дълго я бяха държали на това противно място.
– Трябва да побързаме – подкани я Манон.
Елида опита да стане, но не успя дори да се изправи на колене.
Тя отиде да ù помогне, омазвайки ръката ù с кръв. Момичето залитна, но Манон вече гледаше веригата около глезените ù.
Замахна с железните си нокти и я разсече.
По-късно щеше да разкопчае пръстените.
– Веднага – рече Манон и я задърпа към коридора.
От посоката, от която бе дошла, се чуваха още крясъци на войници и бойните викове на Астерин и Сорел. А зад тях, откъм стълбището към катакомбите...
Ехтяха гласовете на още валгски стражи, тръгнали да проучат шумотевицата на горния етаж. Ако Елида се озовеше в касапницата, имаше голяма вероятност да я убият, но ако войниците от катакомбите ги нападнеха в гръб... И още по-лошо – ако сред тях имаше валгски принц...
Разкаяние. Беше я обзело разкаяние в нощта след убийството на крочанката.
Разкаяние и чувство за вина и срам, задето се подчини сляпо, задето постъпи като страхливка, когато крочанката ù съобщи истината с гордо вдигната глава. Превърнали са ви в чудовища. Чудовища, Манон! И на нас ни е жал за вас. С разкаяние изслуша и историята на Астерин. Разкаяние, задето толкова години не бе заслужила доверието ù.
И за онова, което бе позволила да се случи с Жълтоногите. Не искаше дори да си представя какво би изпитала, ако Елида умреше пред нея. Или я сполетеше още по-лоша съдба.
Жестокост. Дисциплина. Сляпо подчинение.
Не ù се струваше проява на слабост да защитаваш беззащитните. Били те нечистокръвни вещици. И дори непознати.
– Ще трябва да се бием – обяви Манон.
Но момичето гледаше изцъклено към входа на килията.
Там, с рокля, диплеща се край тялото ù като водниста нощ, стоеше Калтейн.
82.
Елида се взираше в тъмнокосата млада жена.
Калтейн се взираше в нея.
Манон изръмжа предупредително.
– Ако ти е мил животът, изчезни от пътя ни.
– Идват – пророни Калтейн. Косата ù беше разпусната, а лицето ù – бледо и изпито. – Идват да проверят защо се бави.
Манон сграбчи ръката на Елида с лепкави от кръв пръсти и я поведе към вратата. Първата свободна стъпка, без тежестта на оковите около глезените ù... едва не я разплака.
Но пред тях се долавяше екотът от битката. А зад тях, откъм тъмното стълбище в другия край на коридора, долитаха забързаните стъпки на още стражи. Калтейн отстъпи встрани и Манон излетя през вратата на килията.
– Почакай – извика Калтейн. – Ще претърсят всяко кътче на Крепостта, за да те намерят. Дори да излетиш, ще изпратят собствените ти хора по теб, Черноклюна.
Манон пусна ръката на Елида, чийто дъх секна, когато вещицата каза:
– Кога успя да унищожиш демона в нашийника си, Калтейн?
Гърлен, насечен смях.
– Преди доста време.
– Знае ли херцогът?
– Тъмният ми господар вижда само онова, което иска да види. – Тя извърна очи към Елида. В дълбините им се сливаха умора, празнота, страдание и гняв. – Съблечи робата си и ми я дай.
Елида отстъпи назад.
– Какво?
– Не можем да ги подлъжем така – обади се Манон.
– Виждат каквото искат да видят – повтори Калтейн.
Войниците прииждаха от двете страни на коридора.
– Това е лудост – пророни Елида. – Няма да се получи.
– Съблечи робата и я дай на Калтейн – нареди ù Манон. – Веднага.
Нямаше място за неподчинение. Затова Елида се съблече и опита да прикрие голотата си с ръце.
Калтейн просто плъзна презрамките на черната си рокля надолу по раменете си и тя се свлече на пода.
Тялото ù беше обезобразено, осеяно със синини, измършавяло...
Тя нахлузи зелената роба и лицето ù отново придоби типичното си празно изражение. Елида облече нейната рокля. Платът ù се стори ужасяващо студен, а трябваше да е затоплен... Калтейн коленичи пред един от мъртвите стражи – о, богове, по пода лежаха трупове – и прокара ръка по дупката в гърлото му. После намаза лицето, шията и ръцете си с кръвта му. Преплете пръсти в косата си и я издърпа напред, скривайки лицето си, преви рамене и...