Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Къде е адмирал Сийтън? — попита командирът на тихоокеанските подводни сили най-близкия старшина свързочник. Старшината само посочи към кабинета. Манкузо поведе двамата си спътници натам.
— Къде, по дяволите, беше? — попита главнокомандващият на тихоокеанските части, когато те влязоха в кабинета му.
— В клона на сонарната наблюдателна система, сър. Адмирале, познавате капитан Чембърс, оперативния ми командир. Това е доктор Джоунс…
— Операторът на сонар, с когото толкова се хвалеше? — Адмирал Дейвид Сийтън си позволи един приятен миг. Той продължи съвсем кратко.
— Точно той, сър. Току-що бяхме в клона на сонарната — наблюдателна система и проверявахме данните за…
— Няма оцелели, Барт. Съжалявам, обаче екипажът на „Вайкинг“ твърди, че…
— Сър, те са били убити — прекъсна го Джоунс, отегчен от предисловията. Думите му смразиха всички.
— Какво искате да кажете, доктор Джоунс? — попита главнокомандващият след около секунда.
— Искам да кажа, че „Ашвил“ и „Шарлот“ са били торпилирани и потопени от японски подводници, сър.
— Чакай малко, синко. Значи и „Шарлот“? — Главата на Сийтън се замая. — Барт, какви ги говори този?
Командирът на тихоокеанските подводници нямаше възможност да отговори.
— Мога да го докажа, сър. — Джоунс извади купчината листове изпод мишницата си. — Трябва ми маса с настолна лампа.
Лицето на Манкузо бе изключително мрачно.
— Сър, изглежда, Джоунси е прав. Не са били нещастни случаи.
— Господа, в момента в оперативния център имам петнадесет японски командири, опитващи се да обяснят как функционира огневият контрол на разрушителите им и…
— Имате морски пехотинци, нали? — попита невъзмутимо Джоунс. — И са въоръжени, нали така?
— Покажете ми онова, с което разполагате. — Дейв Сийтън посочи към бюрото си.
Джоунс разясни на главнокомандващия американските сили в зоната на Тихия океан разпечатките и ако Сийтън не беше точно идеалната публика, определено бе най-тихата. При понататъшно проучване засечените от сонарната наблюдателна система следи дори показаха корабите и торпедата модел 50 за борба с подводници, парализирали половината американски тихоокеански самолетоносачи. „Новата сонарна група край Куре наистина е нещо по-специално“ — помисли си Джоунс.
— Вижте времето, сър. Всичко това се е случило в разстояние на… Колко? Двадесетина минути. Там загинаха двеста и петдесет моряци и не става дума за никаква злополука.
Сийтън поклати глава като кон, отърсващ се от досадни насекоми.
— Чакайте малко, никой не ми е съобщавал… Искам да кажа, че картата с военни заплахи е празна. Няма абсолютно никакви признаци, че…
— Вече има, сър. — Джоунс изобщо не отпускаше примката.
— Но…
— По дяволите, адмирале! — изруга той. — Ето го, черно на бяло. Разбирате ли? Има още копия на тези данни в клона на сонарната наблюдателна система, има и видеозапис и мога да ви го пусна на някой скапан телевизор! Искате собствените ви експерти да отидат там? Ами, дявол го взел, те са пред вас, не е ли така? — Предприемачът посочи Манкузо и Чембърс. — Бяхме атакувани, сър.
— Каква е вероятността да има някаква грешка? — поинтересува се Сийтън. Лицето му бе призрачно бледо като плата на непарадната му бяла риза.
— Почти никаква. Сигурно бихте могли да изчакате те да пуснат реклама в „Ню Йорк Таймс“, ако искате допълнително потвърждение. — Тактичността никога не е била най-силният коз на Джоунс, пък и беше прекалено ядосан, за да мисли за нея.
— Слушайте, господине… — започна Сийтън, ала сетне думите му секнаха и вместо да продължи, той погледна към командира на подводниците. — Барт?
— Не мога да споря с фактите, сър. Ако имаше начин да ги оспорим, с Уоли щяхме да го намерим. Момчетата от сонарната наблюдателна система са на същото мнение. На мен също ми е трудно да повярвам — призна си Манкузо. — „Шарлот“ пропусна часа за докладване и…
— Защо не се е задействал аварийният й предавател? — контрира го главнокомандващият.
— Джаджата е поставена извън корпуса, в задния край. Част от капитаните ми ги заваряваха. Онези от атакуващите подводници миналата година се противопоставиха на инсталирането им на борда, помните ли? Както и да е, торпедото може да е унищожило предавателя BST или пък той не се е задействал правилно по друга причина. Засечен е шум откъм приблизителното местоположение на „Шарлот“, а и подводницата не отвърна на спешната заповед да се свърже с нас. Сър, няма никаква причина да смятаме, че тя е още жива. — След като Манкузо го призна, фактът вече придоби официалност. Трябваше да бъде казано още нещо.