Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ще бъдеш отново с Джими много по-скоро, отколкото предполагаш! — решително тръсна глава тя. — Не виждам как съдебните заседатели ще те обвинят в убийство, след като чуят всичко това!
— Но аз наистина не съм го убила…
За пръв път от началото на тази история Кейт й повярва напълно.
— Какво тогава е станало според теб? — вдигна глава тя.
— Не зная… Наистина казах на Томи, че мразя Джеймс и искам да пукне. Той ме разбираше, започнахме да обмисляме как да се отърва от съпруга си… Но всичко беше игра. Детска игра, наужким… — В очите й се появи умолително изражение, одеялото се вдигна към брадичката й. — Не очаквам да ми повярваш, но след тези разговори аз наистина се чувствах по-добре.
Думите на Бренда Келси блеснаха като мълния в съзнанието на Кейт.
— Лекарката твърди, че подобни разговори служат да се разтовариш от напрежението.
— Наистина ли? — В теменужените очи на Сандра за пръв път проблесна надежда.
— Да.
— Значи аз не съм луда?
— Не, разбира се. Но в един момент Томи е престанал да приема приказките ви наужким, като игра… Започнал е да им вярва… И… — В гласа й се появи твърдо убеждение: — И е решил да вземе съответните мерки.
— Бедният Томи! — разрида се открито Сандра. — Не съм искала да му причиня зло! Нямах представа, че наистина ще убие Джеймс!
Кейт търпеливо изчака да се успокои. Мога ли да се доверя на Сандра, запита се тя. Да, имам всички основания. Едновременно с това си даваше сметка, че съдебните заседатели също ще имат нейните съмнения и трудно ще повярват в искреността на подсъдимата. Всичко зависеше от самата Сандра. Успее ли да събуди симпатиите на съда, нещата ще се оправят. Но шансовете й бяха малки, особено като се вземеше предвид и лекотата, с която настройваше хората срещу себе си. Да не говорим за всичките тези пари, прекрасни резиденции, скъпи бижута и околосветски пътешествия… Всеки би видял корист зад убийството на собственика на това богатство, а Сандра без съмнение ще бъде възприета като алчна и безскрупулна жена, тласнала любовника си към тежко престъпление.
Не, нещо все още липсва, тръсна глава Кейт. Защо Томи ще се реши на убийство, след като не е знаел почти нищо за жестоките побоища? Възможно ли е Сандра умишлено да е наблягала на няколко изолирани случая на насилие, давайки си ясна сметка, че това би й спасило живота?
Главата й се завъртя. Постепенно разбра, че на всяка цена трябва да открие Мария. По всичко личи, че показанията на икономката ще се окажат решителни. Само тя е живяла непрекъснато в дома на Сандра и Джеймс, останалите прислужници са идвали само през деня.
— Сандра — тихо рече тя. — Мария беше ли свидетел на побоищата, или поне на някои от тях?
— Сигурно — сви рамене младата жена.
Моля те, Господи, дано наистина да е така, въздъхна в себе си Кейт.
— А имаш ли представа къде можем да я открием?
Сандра поклати глава.
Мадлин влезе в сградата на Криминалния съд с единствената надежда да не се сблъска с Гари. Господи, нима от сега нататък ще трябва и да се крия, горчиво въздъхна тя. И вечно да се срамувам? Не трябва ли да направя необходимото за спирането на този насилник, който с положителност ще извърши и с други жени това, което стори на мен?
Тръгна по коридора към кабинета си и изведнъж го видя. Стоеше право срещу нея и нахално се подсмиваше.
— Здрасти, хубавице. Нещо да ти се е случило тези дни?
— Не желая да разговарям с вас, господин Сътър! — мрачно го изгледа тя. — Нито сега, нито в бъдеще! Дръжте се настрана от мен, иначе не отговарям за последиците!
Отмина го и с облекчение установи, че той не хукна подире й. Напълни гърдите си с въздух и влезе в кабинета на Филип.
Усмивката му беше по-топла от последния път. Забелязал вълнението й, той загрижено я погледна:
— Нещо не е наред?
— Да.
— Трябва ли да гадая?
— Не — колебливо отвърна тя.
— Мадлин, държиш се странно. Какво има?
Тя изведнъж избухна в плач, от това притеснението й стана още по-голямо.
— Господи, Мадлин! — скочи на крака Филип и се приближи към нея. — Какво е станало?
— Не съм сигурна, че мога да говоря…
— Опитай — рече той и нежно я поведе към дивана. — Седни тук, сега ще ти направя един чай.
— Не искам нищо. Би ли заключил вратата?
— Разбира се — смаяно промълви той, сложи резето и бавно се върна към дивана.