Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Открих го! — прекъсна хода на мислите й Мери.
Кейт се обърна и с два скока се озова пред бюрото.
— Засякох хотела му, всеки момент ще се обади. Нямали телефони по стаите, администраторката отиде да го повика.
— Слава богу — усмихна се Кейт. — Адски съм доволна, че испанският ти влезе в работа!…
— Ти щеше да се оправиш и без моя испански — погледна я с уважение Мери. — Винаги си се справяла…
Момичето стана и тръгна към вратата.
— Оставих частния ти номер, Франк ще те потърси на него.
— Благодаря ти, мила.
— За нищо. Оттатък съм, обади се, ако имаш нужда от мен.
— Казвай на всички, че съм легнала да подремна — усмихна се Кейт. — Не искам да бъда смущавана…
— Дадено.
— Ще заключа вратата…
— Добре.
Телефонът задрънча в момента, в който Кейт слагаше резето.
— Ало? — сграбчи слушалката тя.
— Здрасти, Кейт. Обажда се Франк.
— Нямаш представа колко ми е приятно да те чуя!
Мери вдигна глава точно в мига, в който Чарлс прекоси коридора и натисна бравата на Кейт.
— Шефката ми спи — обяви тя.
— За пръв път чувам подобно нещо — учудено я погледна Чарлс. — Кейт никога не спи през деня. Да не е болна?
— Не. Просто много й се събра. Цял ден е била в „Сибил Бранд“ при Сандра. Върна се съсипана и каза, че не желае да бъде безпокоена.
— Това не е типично за нея…
Мери се поколеба. Беше на тази служба през трите години от престоя на Кейт в „Манинг & Андерсън“ и знаеше за чувствата й към Чарлс, въпреки усилията им да държат нещата в тайна. Дали пък Кейт няма да се ядоса, че е отпратила Чарлс? Не, едва ли… Кейт каза, че не бива да прави изключение за никого. Раменете й леко се присвиха, очите й се вдигнаха към лицето на Чарлс.
— Винаги има пръв път, нали?
— Окей — въздъхна той. — Звънни ми веднага след като се събуди. Въпросът е спешен.
— Разбира се — кимна момичето.
48
— Повтори още веднъж, Франк — извика Кейт, намръщена от лошата връзка.
— Мария каза, че Джеймс редовно малтретирал Сандра. Побоищата ставали все по-жестоки и тя била сериозно разтревожена за момичето.
— Мръсник! — кипна Кейт. — Слава богу, че си осигурихме показанията на Мария. Но искам да бъда сигурна, че това наистина е така.
— Зная…
— Какво друго каза?
— Понякога Джеймс побеснявал до такава степен, че преследвал и нея.
— Но защо не е напуснала, за бога?
— И аз я попитах същото. Явно е била привързана към момченцето, но има и нещо друго… Изпитвала състрадание към Сандра, която била сред малцината, отнасяли се човешки с нея.
— Най-накрая някой да каже добра дума за клиентката ми — въздъхна Кейт. — Надявам се, че Мария е приела да се върне и да даде показания пред съда.
— Тъкмо тук е проблемът — мрачно отвърна Франк. — Тази жена буквално умира от страх.
— Какво я плаши?
— Имиграционните власти.
— Че какво я интересуват нашите имиграционни власти, след като вече се е прибрала в Мексико?
— Подала е документи за легален престой в Щатите. Страхува се, че властите ще ги отхвърлят, след като разберат за нелегалната й работа у нас.
— А дава ли си сметка, че без нейните показания Сандра ще бъде осъдена за предумишлено убийство?
— Да. Няколко пъти й изтъкнах това.
— Тя съмнява ли се в невинността на Сандра?
— Не. Убедена е, че момичето няма нищо общо с убийството. Била е разтревожена от появата на полицията, но мислела, че те разпитват Сандра за обира на къщата няколко месеца по-рано.
— Тогава от какво се е подплашила? От официалния арест?
— Не — отвърна Франк. — След като отвели Сандра, тя разбрала, че цялата отговорност за Джими пада върху нея. После обаче се появил Чарлс и на развален испански й обяснил, че ще отведе детето при Абигейл. Направила опит да го разубеди, тъй като прекрасно знаела, че Сандра не може да понася възрастната дама. Но Чарлс не й обърнал внимание. След това не й оставало нищо друго, освен да си събере багажа.