Под купола 1 част

— Колко пъти съм била в тази стая — възкликна отнесено Джини Томлинсън — и никога не ми е хрумвало, че един ден и аз ще се озова на масата за прегледи!

— И едва ли си очаквала за теб да се грижи човекът, който обикновено ти сервира сутрешния бифтек с яйца. — Барби се опитваше да звучи жизнерадостно, ала слагаше превръзки и бинтове още от първия рейс на линейката и вече бе сериозно уморен. Голяма част от умората му се дължеше на допълнителен стрес; ужасно се притесняваше да не би да влоши състоянието на някой пациент, вместо да го подобри. Същите тревоги се четяха и по лицата на Джина Буфалино и Хариет Бигълоу, но за разлика от него в техните глави не тиктакаше неумолимият часовник „Джим Рени“, отброяващ последните мигове на свободата му.

— Май ще мине доста време, преди да мога отново да хапна бифтек — въздъхна Джини.

Ръсти се бе погрижил за носа ѝ, преди да погледне някой друг от пострадалите покрай супермаркета. Барби му беше помогнал — държеше неподвижно главата на старшата сестра и ѝ нашепваше окуражителни думи. Ръсти пъхна в ноздрите ѝ тампончета, напоени с медицински кокаин. После изчака десет минути, докато упойката подейства (използва това време, за да намести една лошо изкълчена китка и да сложи еластична превръзка на подутото коляно на страдаща от затлъстяване жена), извади тампончетата и взе скалпела. Барби се възхити от сръчността и бързината му. Преди да е успял да каже на Джини да извика: „Ядец!“, Евърет вече бе пъхнал скалпела чак до дръжката в ноздрите ѝ, след което го притисна към носната ѝ преграда и го използва като лост.

„Също като човек, който си сменя джантата“ — помисли си Барби и се заслуша в тихичкото, но ясно доловимо изхрущяване, възвестяващо завръщането на носа на Джини към нормалното му състояние. Жената не извика, обаче ноктите на ръцете ѝ пробиха дупки в хартията, покриваща масата за прегледи, а по бузите ѝ се търкулнаха сълзи.

Вече бе по-спокойна — Ръсти ѝ беше дал два перкосета, — но едното ѝ око (при това по-слабо подутото) продължаваше да сълзи. Бузите ѝ бяха морави и подпухнали. Барби си помисли, че изглежда като Роки Балбоа след мача с Аполо Крийд.

— Виж нещата от хубавата им страна — каза той.

— Има ли такава?

— Определено. Онази Ру ще кара цял месец на супа и млечни шейкове.

— Джорджия? Чух, че също е пострадала. Много ли е зле?

— Ще оживее, но ще мине доста време, преди отново да се разхубави.

— Да се разхубави? Тя? Никога не е била красавица и няма и да бъде. — Джини понижи глас: — Тя ли пищеше така?

Барби кимна. Воплите на Джорджия наистина бяха огласяли цялата болница.

— Ръсти ѝ даде морфин, но в началото изобщо не ѝ подейства. Явно защото девойчето има телосложение на биволица.