Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Това е Честърс Мил — каза той. — Има същата форма, нали?
— Съвсем прав си, амиго — съгласи се Бени. — Но такава е съдбата ни — да живеем в град, който прилича на чорапа на Джо Макклачи!
— Както и на обувка на възрастна жена — добави Нори.
— Имало едно време старица, която в обувка живеела… — изрецитира госпожа Макклачи, припомняйки си забравено стихче от детството си. Седеше на дивана със снимката на съпруга си в скута. В същата поза я бе заварила и Джулия Шамуей, когато бе дошла с Гайгеровия брояч вчера следобед. — И толкова много дечица родила, че как да ги изхрани по цял ден се чудела…
— Точно така, мамо — обади се Джо, едва удържайки се да не се разхили. В училище бяха променили последния стих на: „И толкова много дечица родила, че путката ѝ направо се разглобила.“
Той побърза да сведе очи към чорапа на пода.
— Е, този чорап има ли център според вас?
Бени и Нори се замислиха. Фактът, че подобен въпрос бе в състояние да ги заинтригува, бе едно от нещата, които Плашилото обожаваше в тях.
— Може би не както един кръг или правоъгълник имат център… — предположи Нори. — Те все пак са геометрични фигури.
— Предполагам, че чорапът също е геометрична фигура — изтъкна Бени, — но не знам как бихме я нарекли. Чорапоъгълник?
Нори се засмя. Дори Клеър се усмихна, макар и едва забележимо.
— На картата Честърс Мил е по-скоро шестоъгълник — отбеляза Джо, — но сега не мислете за това. Просто кажете какво ви диктува вътрешната логика.
Нори посочи мястото, където стъпалото на чорапа преминаваше в горната му част.
— Ето тук е центърът му.
Джо направи малка точица с химикалката си.
— Не знам дали това ще се изпере, господинчо — обади се Клеър. — Но и бездруго вече ти трябват нови. — И преди синът ѝ да зададе следващия си въпрос, тя добави: — Предполагам, че на картата на това място се пада градският парк. Там ли смятате да ходите?
— Да, първо там смятаме да отидем — отвърна Джо, леко раздразнен, задето му бяха отнели обяснението под носа.
— Защото, ако изобщо има някакъв генератор — продължи замислено госпожа Макклачи, — според теб той трябва да се намира в центъра на града. Или възможно най-близо до него.
Синът ѝ кимна.
— Поздравления, госпожо Макклачи! — възкликна Бени и вдигна дясната си длан. — Дайте ми пет, майко на моя брат по душа!
Клеър Макклачи се усмихна малко по-широко и плесна дланта на момчето със своята. После добави:
— Е, поне паркът е безопасно място. — Внезапно се замисли и смръщи вежди. — Или поне така се надявам, ама кой знае?
— Не се тревожете — успокои я Нори. — Аз ще ги наглеждам.
— Само ми обещайте, че ако откриете нещо, ще оставите специалистите да се занимават с него — поиска жената.
„Мамо — помисли си Джо, — мисля, че ние сме специалистите.“ Обаче не го каза. Знаеше, че така щеше да я разтревожи още повече.
— Честна дума — заяви Бени и отново вдигна длан. — Още веднъж, о, майко на моя брат по…
Този път Клеър не помръдна ръце от снимката на съпруга си.
— Обичам те, Бени, но понякога ставаш досаден.
Момчето се усмихна кисело.
— И моята майка казва същото.
5.
Джо и приятелите му вървяха надолу по хълма към откритата естрада в центъра на парка. Зад тях река Престил тихо си мърмореше. Нивото ѝ беше забележимо по-ниско, защото Куполът я преграждаше като бент в северозападната част на града. И ако невидимата бариера си останеше на мястото, помисли си Плашилото, до утре-вдругиден реката щеше да се превърне в тинесто мочурище.
— Добре — заяви Бени. — Стига сме се размотавали. Време е суперскейтърите да спасят Честърс Мил. Хайде да пускаме тази джаджа!
С изключително внимание (и почти религиозен трепет) Джо извади Гайгеровия брояч от пазарската чанта. Батерията, която го бе захранвала, отдавна се бе изтощила и бе отделила гъста лепкава маса, но с помощта на малко хлебна сода бяха успели да отстранят корозията. Нори пък бе успяла да открие не една, а цели три шестволтови батерии в бащиния ѝ килер за инструменти. „Той е истински маниак на тема батерии — сподели тя на двете момчета — и веднъж щеше да се пребие, докато се мъчеше да кара скейтборд, но аз си го обичам.“
Джо постави палец върху лостчето, което включваше уреда, и ги изгледа мрачно.
— Нали си давате сметка, че дори и да не отчете нищо, пак може да има генератор, но такъв, който просто не излъчва алфа– и бета-вълни…
— Хайде, включвай го най-сетне! — прекъсна го Бени. — Това напрежение направо ме убива.
— Прав е — кимна Нори. — Пускай го.