Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Под купола 1 част - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Под купола 1 част

Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:

Хоризонтът бележеше границата на техния свят, сега я очертават мъртви птици.Прекрасен есенен ден. Ден, който по-късно хората в Честърс Мил ще нарекат Деня на Купола. Нищо не предвещава странните и ужасяващи събития, които само след минути ще започнат да се случват там. Ненадейно и необяснимо над мейнското градче се спуска Куполът — силово поле, което го откъсва от света. Самолет се удря в него и от небето заваляват горящи отломки. Ръката на жена, която работи в градината си, е отсечена като с гилотина. Коли се сблъскват и избухват в пламъци. Купища мъртви птици очертават невидимата бариера. Армията е вдигната на крак, президентът свиква спешен съвет, обстрелват с ракети Купола, но няма помощ за хората от Мил. Никой не може да влезе в градчето… нито да излезе. И никой не знае какво представлява бариерата, откъде се е появила и дали някога ще изчезне. Градчето, в което доскоро е царяло привидно спокойствие и благополучие, се превръща в клокочещ адски казан, на показ излизат нелицеприятни тайни, морално и религиозно двуличие. Храната свършва, въздухът не стига. Хората, попаднали в капан, и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване… на всяка цена. Кои ще са победители във вечната борба между доброто и злото? Онези, предвождани от Дейл Барбара, ветеран от Ирак, или лакеите на Големия Джим Рени — собственик на автокъща и градски съветник, тласкан от ненаситна жажда за власт и пари? И дали някой ще оцелее? Защото най-могъщият враг на впримчените хора е самият Купол. А времето неумолимо тече… и вече свършва.
1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 231
Перейти на страницу:

— Това е Честърс Мил — каза той. — Има същата форма, нали?

— Съвсем прав си, амиго — съгласи се Бени. — Но такава е съдбата ни — да живеем в град, който прилича на чорапа на Джо Макклачи!

— Както и на обувка на възрастна жена — добави Нори.

— Имало едно време старица, която в обувка живеела… — изрецитира госпожа Макклачи, припомняйки си забравено стихче от детството си. Седеше на дивана със снимката на съпруга си в скута. В същата поза я бе заварила и Джулия Шамуей, когато бе дошла с Гайгеровия брояч вчера следобед. — И толкова много дечица родила, че как да ги изхрани по цял ден се чудела…

— Точно така, мамо — обади се Джо, едва удържайки се да не се разхили. В училище бяха променили последния стих на: „И толкова много дечица родила, че путката ѝ направо се разглобила.“

Той побърза да сведе очи към чорапа на пода.

— Е, този чорап има ли център според вас?

Бени и Нори се замислиха. Фактът, че подобен въпрос бе в състояние да ги заинтригува, бе едно от нещата, които Плашилото обожаваше в тях.

— Може би не както един кръг или правоъгълник имат център… — предположи Нори. — Те все пак са геометрични фигури.

— Предполагам, че чорапът също е геометрична фигура — изтъкна Бени, — но не знам как бихме я нарекли. Чорапоъгълник?

Нори се засмя. Дори Клеър се усмихна, макар и едва забележимо.

— На картата Честърс Мил е по-скоро шестоъгълник — отбеляза Джо, — но сега не мислете за това. Просто кажете какво ви диктува вътрешната логика.

Нори посочи мястото, където стъпалото на чорапа преминаваше в горната му част.

— Ето тук е центърът му.

Джо направи малка точица с химикалката си.

— Не знам дали това ще се изпере, господинчо — обади се Клеър. — Но и бездруго вече ти трябват нови. — И преди синът ѝ да зададе следващия си въпрос, тя добави: — Предполагам, че на картата на това място се пада градският парк. Там ли смятате да ходите?

— Да, първо там смятаме да отидем — отвърна Джо, леко раздразнен, задето му бяха отнели обяснението под носа.

— Защото, ако изобщо има някакъв генератор — продължи замислено госпожа Макклачи, — според теб той трябва да се намира в центъра на града. Или възможно най-близо до него.

Синът ѝ кимна.

— Поздравления, госпожо Макклачи! — възкликна Бени и вдигна дясната си длан. — Дайте ми пет, майко на моя брат по душа!

Клеър Макклачи се усмихна малко по-широко и плесна дланта на момчето със своята. После добави:

— Е, поне паркът е безопасно място. — Внезапно се замисли и смръщи вежди. — Или поне така се надявам, ама кой знае?

— Не се тревожете — успокои я Нори. — Аз ще ги наглеждам.

— Само ми обещайте, че ако откриете нещо, ще оставите специалистите да се занимават с него — поиска жената.

„Мамо — помисли си Джо, — мисля, че ние сме специалистите.“ Обаче не го каза. Знаеше, че така щеше да я разтревожи още повече.

— Честна дума — заяви Бени и отново вдигна длан. — Още веднъж, о, майко на моя брат по…

Този път Клеър не помръдна ръце от снимката на съпруга си.

— Обичам те, Бени, но понякога ставаш досаден.

Момчето се усмихна кисело.

— И моята майка казва същото.

5.

Джо и приятелите му вървяха надолу по хълма към откритата естрада в центъра на парка. Зад тях река Престил тихо си мърмореше. Нивото ѝ беше забележимо по-ниско, защото Куполът я преграждаше като бент в северозападната част на града. И ако невидимата бариера си останеше на мястото, помисли си Плашилото, до утре-вдругиден реката щеше да се превърне в тинесто мочурище.

— Добре — заяви Бени. — Стига сме се размотавали. Време е суперскейтърите да спасят Честърс Мил. Хайде да пускаме тази джаджа!

С изключително внимание (и почти религиозен трепет) Джо извади Гайгеровия брояч от пазарската чанта. Батерията, която го бе захранвала, отдавна се бе изтощила и бе отделила гъста лепкава маса, но с помощта на малко хлебна сода бяха успели да отстранят корозията. Нори пък бе успяла да открие не една, а цели три шестволтови батерии в бащиния ѝ килер за инструменти. „Той е истински маниак на тема батерии — сподели тя на двете момчета — и веднъж щеше да се пребие, докато се мъчеше да кара скейтборд, но аз си го обичам.“

Джо постави палец върху лостчето, което включваше уреда, и ги изгледа мрачно.

— Нали си давате сметка, че дори и да не отчете нищо, пак може да има генератор, но такъв, който просто не излъчва алфа– и бета-вълни…

— Хайде, включвай го най-сетне! — прекъсна го Бени. — Това напрежение направо ме убива.

— Прав е — кимна Нори. — Пускай го.

1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 231
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)