Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Под купола 1 част - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Под купола 1 част

Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:

Хоризонтът бележеше границата на техния свят, сега я очертават мъртви птици.Прекрасен есенен ден. Ден, който по-късно хората в Честърс Мил ще нарекат Деня на Купола. Нищо не предвещава странните и ужасяващи събития, които само след минути ще започнат да се случват там. Ненадейно и необяснимо над мейнското градче се спуска Куполът — силово поле, което го откъсва от света. Самолет се удря в него и от небето заваляват горящи отломки. Ръката на жена, която работи в градината си, е отсечена като с гилотина. Коли се сблъскват и избухват в пламъци. Купища мъртви птици очертават невидимата бариера. Армията е вдигната на крак, президентът свиква спешен съвет, обстрелват с ракети Купола, но няма помощ за хората от Мил. Никой не може да влезе в градчето… нито да излезе. И никой не знае какво представлява бариерата, откъде се е появила и дали някога ще изчезне. Градчето, в което доскоро е царяло привидно спокойствие и благополучие, се превръща в клокочещ адски казан, на показ излизат нелицеприятни тайни, морално и религиозно двуличие. Храната свършва, въздухът не стига. Хората, попаднали в капан, и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване… на всяка цена. Кои ще са победители във вечната борба между доброто и злото? Онези, предвождани от Дейл Барбара, ветеран от Ирак, или лакеите на Големия Джим Рени — собственик на автокъща и градски съветник, тласкан от ненаситна жажда за власт и пари? И дали някой ще оцелее? Защото най-могъщият враг на впримчените хора е самият Купол. А времето неумолимо тече… и вече свършва.
1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 ... 231
Перейти на страницу:

— Свързахте се с полицията — каза тя. — Ако случаят не е спешен, моля, затворете и се обадете по-късно. В момента сме ужасно зае…

— Джим Рени е, пиленце — каза той, макар и да знаеше, че Стейси мрази да я наричат така. Всъщност именно затова го направи. — Дай ми шерифа. Веднагически.

— Точно в момента се опитва да прекрати един юмручен бой пред приемната — отвърна тя. — Обади се пак по-къс…

— Не, не мога да се обадя по-късно — прекъсна я отново. — Да не мислиш, че щях да звъня, ако не беше важно? Просто отиди там, пиленце, и цапардосай най-агресивния. После кажи на Пит да отиде в кабинета си, за да…

Тя не го остави да довърши, но и не превключи телефона в режим на изчакване. В следващия миг слушалката издрънча силно в бюрото. Големия Джим обаче не изгуби самообладание; когато влизаше под кожата на някого, обичаше да го знае. Чу как някой крещи: „Крадлив кучи син!“ и това го накара да се усмихне.

Малко по-късно Стейси превключи на изчакване, макар и без да го информира. Известно време Големия Джим слуша дрънканиците на Макгръф Полицейското куче38, след което някой най-сетне вдигна слушалката. Беше Рандолф. Звучеше така, сякаш не може да си поеме дъх.

— Говори бързо, Джим, защото тук е пълна лудница. Тези, които не отидоха в болницата заради счупени ребра или нещо друго, са побеснели като оси. Всеки обвинява някой друг. Опитвам се да предотвратя запълването на килиите ни, но поне половината сякаш изгарят от желание да се озоват там!

— Е, шерифе, увеличаването на полицейския състав вече не ти ли се струва по-добра идея?

— Определено! Отнесохме сериозен тупаник. Един от новоназначените полицаи — малката Ру — е в болницата с разбита долна челюст. Прилича на годеницата на Франкенщайн.

Усмивката на Големия Джим се разшири. Значи Сам Вердро добре се бе представил. Това обаче също бе нещо напълно закономерно, щом веднъж си го напипал — наложи ли се да подадеш топката (в онези редки случаи, когато не можеш да стреляш сам), винаги я подаваш на този, когото трябва.

— Някой я е замерил с камък. Както и Мел Сиърлс. Момчето беше в безсъзнание за известно време, но вече е по-добре. И той е грозна картинка. Пратих го в болницата да го зашият.

— Срамота! — отбеляза Големия Джим.

— Някой явно е взел на прицел служителите ми. И както изглежда, не е сам в тая работа. Голям Джим, смяташ ли, че ще се намерят доброволци, с които да увеличим числения си състав?

— Мисля, че в Честърс Мил има достатъчно почтени и добре сложени младежи, които с радост ще се включат в опазването на реда — отвърна градският съветник. — Даже познавам няколко идеални кандидати от паството на Христа Светия изкупител. Момчетата на Килиън например.

— Джим, синовете на Килиън са тъпи като галоши!

— Знам, обаче са ячки и ще изпълняват всякакви заповеди — изтъкна Рени. — Освен това умеят и да стрелят.

— Ще въоръжаваме ли новите полицаи? — в тона на Рандолф се долавяха едновременно надежда и колебание.

— След случилото се днес? Разбира се. Като за начало си мислех за десетина-дванайсет добри, свестни младежи, на които да можем да разчитаме. Франк и Младши ще ни помогнат да ги изберем. А ако кризата не отмине до следващата седмица, ще имаме нужда и от още. Ще им плащаме в купони. И ще получат първи от провизиите, когато — и ако — започне разпределението на дажбите. Те и семействата им.

— Добре. Тогава изпрати тук Младши, става ли? Франк е при мен, както и Тибодо. И на него не му се размина и трябваше да му сменят превръзката на ръката, обаче сега ми се вижда добре. — Шерифът понижи глас: — Каза, че Барбара му сменил превръзката. И че свършил страхотна работа в болницата.

— Трогателно. Е, съвсем скоро нашият господин Барбара вече няма да сменя превръзки. Не мога да ти изпратя Младши, понеже трябва да свърши нещо друго. Тибодо също ми е необходим. Така че му кажи да дойде при мен.

— За какво ти е?

— Ако трябваше да знаеш, щях да ти кажа. Просто му кажи да дойде. Младши и Франк ще изготвят списъка с потенциалните нови попълнения по-късно.

— Ами… щом казваш, че така тряб…

Рандолф бе прекъснат от внезапен трясък. Нещо тежко или се прекатури, или бе стоварено на земята с голяма сила.

— Спрете веднага! — изрева шерифът.

Усмихнат, Големия Джим отдалечи телефона от ухото си. Шумотевицата бе толкова силна, че дори от такова разстояние чуваше всичко с кристална яснота.

1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 ... 231
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)