Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Мислех си дали генераторът и трансмитерът му са едно и също нещо — отвърна момичето. — Защото трансмитерът не е задължително да се намира по средата, а просто трябва да е достатъчно нависоко.
— Предавателят на радиото не е нависоко — изтъкна Бени. — Разположен е на полянката и оттам разпраща сигнала си. Виждал съм го с очите си.
— Така е, но тук имаме нещо супермощно — отбеляза Нори. — Татко ми каза, че мощността му сигурно надхвърля сто хиляди вата или там някъде… Може би това, което търсим, има по-малък обхват. И се замислих коя е най-високата част на града?
— Блек Ридж — каза Джо.
— Именно — съгласи се тя и вдигна малкия си юмрук.
Джо го удари леко със своя и посочи с ръка.
— Значи натам. Разстоянието е към четири-пет километра. — Той насочи тръбичката на брояча в тази посока и тримата ахнаха изумено, когато стрелката се издигна до +10.
— Да си го начукам — промълви Бени.
— Изчакай да станеш на четирийсет — подхвърли му Нори. Брутално пряма както винаги… но се изчерви. Леко.
— Недалеч от Блек Ридж Роуд има голяма овощна градина — заяви Джо. — Оттам се открива гледка към целия град, както и към ТР-90. Или поне така съм чувал от баща си. Може би трансмитерът е там. Нори, ти си истински гений! — В края на краищата нямаше защо да я чака тя да го целуне, когато можеше и сам да го направи. Въпреки това обаче не посмя да отиде по-далеч от ъгълчето на устните ѝ.
Изглежда ѝ стана приятно, обаче между очите ѝ все още се виждаше малка бръчица.
— Може пък нищо да не излезе. Стрелката не полудя, както очаквах. Можем ли да отидем до там с колелата?
— Разбира се — отвърна Джо.
— Но след като обядваме — добави Бени. Неслучайно се смяташе за най-практичния член на компанията.
6.
Докато Джо, Бени и Нори обядваха в дома на семейство Макклачи (желанието на Бени се сбъдна — Клеър им приготви задушено по китайски), а Ръсти Евърет, подпомогнат от Барби и двете тийнейджърки, се грижеха за пострадалите в „Кати Ръсел“, Големия Джим Рени седеше в кабинета си и преглеждаше списъка със задачите си за деня.
Щом зърна джипа си да се връща на заден ход по алеята, отметна и последния ред, който гласеше: „Бренда да се изхвърли при останалите.“ Е, беше готов — или поне в близко време нямаше да бъде по-готов от сега. И дори проклетият Купол да изчезнеше още днес следобед, важното беше, че се бе погрижил за задника си.
Младши влезе в кабинета и подхвърли ключовете за хамъра на бюрото на Големия Джим. Рибешки бледото му лице се нуждаеше от бръснене повече от всякога, но поне вече не приличаше на ходещ труп. Кървясалото му ляво око също изглеждаше доста по-добре.
— Всичко готово ли е, синко?
Младши кимна.
— Отиваме ли в пандиза?
— Ние не — отвърна Големия Джим. Подобна мисъл изобщо не му бе минавала през ума дори когато Пъркинс му се натресе тук и започна да го засипва с обвиненията си. Той се усмихна. — За разлика от Дейл Барбара.
— Никой няма да повярва, че е убил Бренда Пъркинс.
Големия Джим продължаваше да се усмихва.
— Ще повярват. Вече са толкова наплашени, че ще го повярват и още как. Така стават тези неща.
— Откъде знаеш?
— Защото се уча от историята. Ти също би трябвало да го направиш по някое време. — На езика му беше да попита защо Младши бе напуснал гимназията — дали бе изключен, бяха го скъсали на изпитите или сам си беше тръгнал? Обаче моментът не бе подходящ. Ето защо реши да узнае дали синът му би свършил още нещичко за него…
Младши потърка слепоочието си.
— Няма проблеми. Като ще е гарга, да е рошава.
— Обаче ще ти трябва помощ. Можеш да се обадиш на Франк, макар че аз лично предпочитам Картър Тибодо. Не и Сиърлс обаче. Свестен младеж е, но си е малко тъпичък.
Младши не каза нищо. Големия Джим отново се зачуди какво ли му имаше на момчето. Но дали наистина искаше да узнае? Може би, когато кризисното положение приключеше. Междувременно бе сложил толкова много тигани и тенджери на печката си, че вечерята определено щеше да бъде готова съвсем скоро.
— Какво трябва да направя?
— Почакай само да проверя едно нещо — каза баща му и посегна към мобилния си телефон. Всеки път, когато апаратът му потрябваше, очакваше да бъде неприятно изненадан, но проклетата джаджа все още функционираше. Макар и само за градски разговори, но това бе всичко, което му трябваше. Той набра номера на полицейското управление. Телефонът там иззвъня три пъти, преди Стейси Могин да го вдигне. От деловия ѝ, спокоен тон не бе останала и следа — жената звучеше разстроена и напрегната, — което не беше никак изненадващо на фона на случилото се тази сутрин. Освен това и в участъка явно цареше нажежена атмосферата, съдейки по врявата, достигаща до слуха на Големия Джим.