Под купола 1 част

В този момент Чаз Бендър пристъпи напред. Пръстите му бяха свити в юмруци.

— В такъв случай, користолюбиви приятелю, аз лично ще те спукам от бой на паркинга отпред.

— И аз ще ти помогна — добави Туич.

— Аз няма да ви помагам — обади се Барби, — но ще гледам.

Във фоайето се разнесе смях, последван от бурно ръкопляскане. Стана му приятно, но в същото време и стомахът му се сви.

Раменете на Боксър увиснаха. Изведнъж вече изглеждаше като дребничко човече, попаднало в твърде голям за него проблем. Той пое металната кутия от Ръсти и погледна плахо към лицето му.

— Един специалист по зъбно-челюстна хирургия, работещ при оптимални условия, теоретично би могъл да имплантира наново тези зъби и навярно всичко би било наред, макар че той никога не би дал гаранции за това. Ако аз го направя, тя ще има късмет да си върне един или два зъба. Вероятността да попаднат в трахеята ѝ и да я задушат е твърде голяма.

Една набита жена с огненочервена коса потупа Чаз Бендър по рамото.

— Ще седя до нея и ще направя всичко възможно това да не се случи. Аз съм майка ѝ.

Доктор Боксър въздъхна и попита:

— Тя в безсъзнание ли е?

Ала преди някой да успее да му отговори, две полицейски коли рязко завиха и спряха на паркинга пред „Кати Ръсел“. Фреди Дентън, Рени Младши, Франк Делесепс и Картър Тибодо излязоха от първата, а шериф Рандолф, Джаки Уетингтън и съпругата на Ръсти — от зеления автомобил на шерифа. Всички бяха въоръжени и извадиха оръжията си, докато крачеха към главния вход на болницата.

Хората от малката групичка, насъбрала се, за да следи с интерес разправията с Джо Боксър, се размърмориха и започнаха да се разпръскват. Очевидно се бояха, че ще бъдат арестувани заради плячкосването на супермаркета.

Барби се обърна към Ръсти Евърет.

— Погледни ме — каза бързо.

— Какво имаш пред…

— Погледни ме! — настоя Барби и вдигна ръце, след което ги завъртя, за да ги покаже от всички страни. Сетне запретна фланелката си и му показа първо плоския си корем, а после и гърба си. — Виждаш ли някакви белези? Рани? Охлузвания?

— Не…

— Погрижи се и те да го разберат! — И той кимна към вратата.

Нямаше време за нищо друго, защото Рандолф и служителите му вече влизаха в просторното фоайе.

— Дейл Барбара? Направете крачка напред.

И преди шерифът да вдигне пистолета си и да го насочи към него, Барби изпълни заповедта. Защото често се случват инциденти. Особено когато някой иска да се случат.

Барби видя потресеното изражение на Ръсти и го хареса още повече заради искрената му реакция. Забеляза и как се разширяват смаяните очи на Джина Буфалино и Хариет Бигълоу. Вниманието му обаче бе насочено предимно към Рандолф и подкрепленията му. И макар че лицата на всички бяха като вкаменени, физиономиите на Тибодо и Делесепс издаваха неприкрито задоволство. За тях Барби си получаваше възмездието за онази нощ пред „Дипърс“. О, да, щеше да си го получи, и то тъпкано.