Сенките

- Протегни ръка напред - тихо каза палачът.

Тя го послуша и напипа нещо грапаво.

- Тръгни наляво. Води се по стената.

Катра се подчини и се блъсна право в гърдите му.

- Извинявай.

Той я завъртя на обратната страна.

- Другото ляво.

Докато вървеше напред, Катра едва успяваше да диша. Сигурно вървяха успоредно на коридора, помисли си, това скрито пространство бе като сянка на онова отвън.

- Аз построих тези тунели - прошепна палачът. - Познавам ги наизуст.

- Много находчиво от твоя страна.

- Спри.

Тя се подчини и отпусна ръка.

- Сега какво?

- Погледни надясно.

В първия миг видя единствено още мрак. Ала... не. В стената имаше миниатюрни процепи, искрящи в червено, сякаш призрачна ръка, стиснала мистична писалка, я бе нашарила е точици.

Плочки, помисли си със страхопочитание. Намираха се от другата страна на отделение, покрито с плочки. Протегна ръка и ги докосна.

- Нека аз вляза пръв - каза С’Екс. - И недей да идваш, докато не те повикам.

Катра се отдръпна настрани, за да му направи път, и загледа как огромната му длан прокара пътека върху деликатната кубична шарка...

А после натисна и плочките се разделиха. Нищо не се счупи обаче - беше построено така, че да позволи подобен достъп. От другата страна имаше необикновен източник на светлина.

С’Екс пристъпи в кръглото помещение, вдигнал назъбен нож пред себе си, готов за нападение.

- Чисто е - изсъска той.

Катра си пое дълбоко дъх и пристъпи в изумителната светлина. Само че в нея нямаше нищо магическо - беше просто светлината на свещи, запалени в стая от великолепен червен мрамор.

Всъщност не, не бяха свещи. А слънцето, което струеше през огромно извито стъкло на тавана. Нощем, досети се тя, от там можеха да се наблюдават звездите.

Безмълвно, двамата прекосиха стаята, а меките подметки на обувките им не вдигаха почти никакъв шум. В средата на помещението върху пода беше изрязан кръг, навярно за подиум, издигащ се отдолу като онзи в приемната зала на палата. Нямаше никакви мебели, по стените не висеше нищо. Нищо, което да попречи на пълно вглъбяване.

И най-вече - нямаше никого.

Три врати. Имаше три врати: една, която водеше към голямата зала. Друга, зад която вероятно се намираха личните покои на главния астролог. И трета...

- Стаята с архивите е там - заяви С’Екс, посочвайки към нея.

Свещеното място, със златната каса на вратата и думите,

гравирани над нея, не можеше да бъде сбъркано и Катра почувства как я жетва благоговение, въпреки че напрежението и липсата на време притъпяваха всичките й емоции.

Пристъпи напред, протегнала ръка...

- Не. Няма да стане с твоята длан.

С’Екс докосна гладкия панел и...

Нищо не се случи.

Той опита отново.

- Явно са ме махнали от компютъра. И вероятно току-що задействахме алармата. - Той се обърна към нея. - Трябва да се махаме от тук. Още сега.

- Не! Трябва да видя...

- Няма време за спорове. - Сграбчи я за ръката и я издърпа обратно в тайния проход. - Не искам смъртта ти да ми тежи на съвестта.