Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви — казах му аз.
Очите му се присвиха леко и усетих, че той е разочарован, че прегледа ми не е бил по-подробен.
— Мога да ви уверя, че всяка част е изпипана до съвършенство. Всичко би преминало и най-строгата проверка от експерти.
— Убедена съм, че е така. Наистина оценявам това, което сторихте за мен, Джей.
— Удоволствието беше мое, Бела. За в бъдеще се чувствайте свободна да идвате при мен за всичко, от което семейство Кълън се нуждаят. — Дори не го намекна наистина, но звучеше като покана да заема мястото на Джаспър като свръзка.
— Искахте да обсъдим нещо?
— Ъм, да. Въпросът е деликатен… — Той посочи към скамейката пред огнището с въпросително изражение. Седнах в единият й край, а той се настани до мен. Пот избиваше върху челото му отново и той извади синя копринена кърпичка от джоба си и започна да я забърсва.
— Вие сте сестра на съпругата на господин Джаспър? Или сте омъжена за брат му? — попита той.
— Омъжена съм за брат му — поясних аз, чудейки се накъде отива това.
— Тогава вие сте съпругата на господин Едуард?
— Да.
Той се усмихна извинително.
— Виждате ли, виждал съм имената много пъти. Приемете закъснелите ми поздравления. Хубаво е, че господин Едуард откри такава прекрасна жена след толкова много време.
— Много ви благодаря.
Той замълча, попивайки потта си.
— През годините, можете да си представите, развих здравословно чувство на уважение към господин Джаспър и цялото му семейство.
Кимнах предпазливо.
Той си пое дълбоко дъх, след което издиша без да каже нищо.
— Джей, моля ви кажете каквото сте намислили.
Той си пое още един път дъх, след което прошепна бързо, заваляйки думите.
— Ако можете само да ме уверите, че не възнамерявате да отвлечете малкото момиченце от баща й, ще спя много по-добре тази нощ.
— Оу — казах зашеметено аз. Отне ми минута да разбера погрешното заключение, което си бе извадил. — О, не. Няма нищо подобно. — Усмихнах се вяло, като се опитвах да го уверя. — Просто подготвям безопасно място за нея, в случай че нещо се случи на мен и съпругът ми.
Очите му се присвиха.
— Очаквате ли нещо да ви се случи? — Той се изчерви, след което се извини. — Не че е моя работа.
Наблюдавах как изчервяването му се разпростира изпод деликатната тъкан на кожата му и бях доволна — както често се случваше — че не бях обикновен новороден вампир. Джей изглеждаше достатъчно приятен мъж, като оставим криминалните наклонности настрани, и би било срамота да го убия.
— Човек никога не знае — въздъхнах аз.
Той смръщи вежди.
— Тогава ви пожелавам късмет. И моля ви не ми се сърдете, скъпа, но… ако господин Джаспър пристигне и ме попита какви имена съм сложил на тези документи…
— Разбира се, че трябва да му кажете веднага. Не бих искала нищо друго, освен господин Джаспър да е напълно наясно с нашата сделка.
Очевидната ми искреност изглежда премахна част от напрежението му.
— Много добре — каза той. — И не мога да ви убедя да останете за вечеря.
— Съжалявам, Джей. В момента разполагам с малко време.
— Тогава, отново, най-искрените ми пожелания за вашето здраве и щастие. Всичко, от което семейство Кълън се нуждае, не се колебайте да ми позвъните, Бела.
— Благодаря ви, Джей.
Напуснах с контрабандата си, хвърляйки поглед назад, за да видя зяпналият ме Джей, с изражение на смесена тревога и съжаление.
Пътят на връщане ми отне по-малко време. Нощта бе черна, така че изключих фаровете си и се скрих в нея. Когато пристигнах обратно в къщата, повечето от колите, включително поршето на Алис и моето ферари, липсваха. Традиционните вампири отиваха възможно най-далеч, за да задоволят жаждата си. Опитах се да не мисля за ловуването им през нощта, трепвайки при представата за жертвите им.
Само Кейт и Гарет бяха в предната стая, спорейки игриво за хранителната полза на животинската кръв. Заключих, че Гарет е пробвал лов във вегетариански стил и го бе намерил за трудна работа.
Едуард вероятно бе отвел Ренесме вкъщи, за да спи. Джейкъб, без съмнение, бе в гората близо до къщурката. Останалата част от семейството ми сигурно също бяха на лов. Вероятно бяха навън с останалите Денали.
Което фактически ми предоставяше къщата на мое разположение и побързах да се възползвам от това.