Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Лицето на Бенджамин изглеждаше по-студено, отколкото някога го бях виждала; изражението му силно си контрастираше с момчешките му черти:
— Жалко, че не си успял да смениш силата на характера ми с твоята при трансформацията, тогава може би щеше да си доволен от мен.
Амун присви очи. Той рязко направи знак на Кеби и двамата ни подминаха, напускайки предния двор.
— Той не си тръгва — каза ми бързо Едуард, — но от сега нататък ще стои на разстояние от нас дори повече. Не блъфираше, когато каза, че ще се присъедини към Волтури.
— А защо Алистър си тръгна? — прошепнах аз.
— Не можем да сме сигурни, той не остави бележка. По мърморенето му стана ясно, че той мисли, че битката е неизбежна. Въпреки държанието му, той всъщност държи прекалено много на Карлайл, за да се присъедини към Волтури. Предполагам е решил, че рискът е прекалено голям — сви рамене Едуард.
Въпреки, че разговорът бе само между нас двамата, естествено всичко можеха да чуят какво говорим. Елизар отговори на коментара на Едуард така, сякаш бе предназначен за всички.
— От думите му мога да съдя, че е нещо повече от това. Не сме говорили много на тема Волтури, но Алистър се притесняваше, че без значение колко убедително ще докажем невинността ви, Волтури няма да ни послушат. Той мисли, че те ще намерят извинение да наложат волята си.
Вампирите си размениха смутени погледи. Идеята, че Волтури биха изопачили собствения си свещен закон, за да спечелят, не им се струваше особено достоверна. Само румънците бяха лепнали на лицата си типичните си подигравателни полуусмивки. Изглежда се забавляваха от това, че останалите искаха да издигнат древните си врагове на пиедестал.
Много тихи разговори започнаха по едно и също време, но аз слушах само румънците. Може би защото светлокосият Владимир все хвърляше погледи в моята посока.
— Надявам се Алистър да е прав за това — промърмори Стефан на Владимир. — Без значение от резултата, думите ни ще се разпрострат. Време е нашият свят да види какво всъщност представляват Волтури. Те никога няма да изчезнат, ако всички продължават да вярват на тези глупости, че те защитавали начина ни на живот.
— Когато ние управлявахме, поне не криехме истинската си същност — отвърна Владимир.
Стефан кимна:
— Никога не сме си слагали измислени ореоли над главите и после представяли за светци.
— Мисля, че времето за битка настъпи — каза Владимир. — Можеш ли да си представиш, че някога ще намерим по-голяма сила от тази? Друг толкова добър шанс?
— Нищо не е невъзможно. Може би някой ден…
— Чакаме този момент от петнадесет хиляди години, Стефан. А за тези години, те са станали само по-силни. — Владимир млъкна и пак погледна към мен. Не изглеждаше учуден от това, че и аз го гледах. — Ако Волтури спечелят този сблъсък, ще си тръгнат с повече мощ от тази, с която са дошли. С всички завоевания, които вземат със себе си. Помисли си какво може да им даде само тази новородена. — Той кимна към мен. — А тя едва е опознала таланта си. И онзи, който движи земята — Владимир кимна към Бенджамин, който замръзна на мястото си. Почти всички слушаха думите на Румънците сега като мен. — Със близнаците, демонски изчадия, няма да имат нужда от илюзионистката или факлата — очите му се преместиха на Зафрина и Кейт.
Стефан погледна към Едуард:
— И разчитащия мисли също не е много необходим. Но разбирам какво имаш предвид. Наистина ще получат много, ако спечелят.
— Повече, отколкото можем да им позволим да получат, не си ли съгласен?
Стефан въздъхна:
— Трябва да се съглася. А това означава…
— Че трябва да се изправим срещу тях, докато все още има надежда.
— Ако успеем да уроним авторитета им, да ги разобличим…
— Тогава, някой ден, друг ще довърши.
— И ще получим тъй дълго желаното отмъщение. Най-накрая.
Те втренчиха очи един в друг и промърмориха заедно:
— Изглежда това е единствения начин.
— Значи ще се бием — каза Стефан.
Въпреки че виждах, че са разгневени, инстинктите им за оцеляване бушуваха за отмъщение, усмивките, които си размениха бяха изпълнени с очакване.
— Ще се бием — съгласи се Владимир.
Предположих, че това е хубаво. Както Алистър, и аз мислех, че е невъзможно да избегнем битката. В такъв случай, още два вампири борещи се на наша страна щяха да са от полза. Но решението на Румънците все пак ме накара да изтръпна.
— Ние също ще се бием — каза Тия и обикновено мъртвешкият й глас, сега бе изпълнен с повече тържественост от всякога. — Ние вярваме, че Волтури ще преминат границата на правомощията си. Нямаме никакво желание да ставаме част от тях — тя спря очи на партньора си.