Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Ренесме — задавих се аз.
— Тя е измежду тези дървета — увери ме той. — Мога да чуя нейните мисли и тези на Джейкъб. Тя е добре.
— Не това имам предвид — отвърнах. — Мислех си за моя щит — мислиш ли, че е нещо, което би било от полза по някакъв начин. Знам че другите се надяват да успея да защитя Зафрина и Бенджамин, та дори и само за няколко секунди. Ами ако грешат? Ами ако точно вярата ти в мен е причината да се провалим?
В гласа ми се долавяха истерични нотки, въпреки че имах силата да ги възпра. Не исках да разстройвам Ренесме.
— Бела, това откъде го измисли? Разбира се, че е страхотно, че можеш да се защитиш, но не си отговорна за живота на другите. Не се затормозявай излишно.
— Ами ако не мога да защитя нищо? — прошепнах на пресекулки. — Това, което правя, то е неточно, непостоянно. Няма никакъв ритъм или причина. Може би въобще няма да попречи на Алек.
— Тихо — успокои ме той. — Не се паникьосвай. И не се притеснявай заради Алек. Това, което прави той не е по-различно от дарбата на Зафрина или на Джейн. То е просто илюзия — той може да се промъкне в главата ти не повече, отколкото аз.
— Но Ренесме може — изсъсках като обезумяла аз през стиснатите си зъби. — Изглеждаше толкова естествено, че никога не съм го подлагала на съмнение. Винаги е било част, от това, което представлява тя. Тя влива мисли в главата ми точно както прави при всеки друг. Щитът ми има слаби места, Едуард.
Втренчих се отчаяно в него, чакайки го да се съгласи с ужасяващото ми откритие. Беше стиснал устни, сякаш се опитваше да реши по какъв начин да каже нещо. Лицето му бе напълно спокойно.
— Обмисляш това от дълго време, нали? — настоях аз, чувствайки се като идиот, заради месеците, през които пренебрегвах очевидното.
Той кимна и в краищата на устните му се появи лека усмивка:
— Още първия път, когато те докосна.
Въздъхнах заради собствената си глупост, но хладнокръвието му ме успокои малко:
— И това не те притеснява? Не мислиш, че е проблем?
— Имам две теории, като едната е по-вероятна от другата.
— Първо ми кажи по-малко вероятната.
— Ами тя ти е дъщеря — изтъкна той. — Генетично е част от теб. Преди те закачах, казвайки че мозъкът ти е настроен на различни честоти от нашите. Вероятно и тя е така.
Това не ме убеди:
— Но ти чуваш мислите й. Всеки ги чува. Ами ако и Алек е на различни честоти? Ако…
Той сложи пръст на устните ми:
— Обмислил съм това. И затова мисля, че следваща ми теория е по-вероятна.
Стиснах зъби и зачаках.
— Помниш ли какво ми каза Карлайл за нея, още щом ти показа първият си спомен?
Разбира се, че помнех.
— Той каза «Интересно изкривяване. Сякаш прави обратното на онова, което ти можеш.»
— Да. Затова се зачудих. Може да е взела и твоя талант и да го е обърнала.
Обмислих го.
— Ти държиш всички извън ума си — започна той.
— А никой не държи нея извън него? — довърших колебливо.
— Това е теорията ми — каза той. — А ако тя може да влезе в твоята глава, тогава се съмнявам да има щит на планетата, който да й попречи. Това ще е от помощ. От това, което видяхме, никой не може да оспори истинността на мислите й, след като са й позволили да им ги покаже. И мисля, че никой не може да я спре да му ги покаже, стига да се приближи достатъчно близо. Ако Аро й позволи да му обясни…
Потреперих от мисълта, че Ренесме може да се приближи до алчните, воднисти очи на Аро.
— Е — каза той, разтривайки напрегнатите ми рамене, — поне нищо няма да го спре да види истината.
— Но достатъчна ли е истината, че да го спре? — промърморих аз.
А на този въпрос Едуард нямаше отговор.
35. Краен срок
— Навън ли? — попита Едуард с безгрижен тон. Имаше някакво преднамерено спокойствие в изражението му. Той притисна Ренесме малко по-силно към гърдите си.
— Да, само няколко неща в последната минута… — отговорих аз също толкова небрежно.
Той се усмихна с любимата ми усмивка.
— Бързай да се върнеш при мен.
— Винаги.
Отново взех волвото, като се чудех дали е проверил брояча след последната ми разходка. Колко ли парченца бе свързал досега? Че криех нещо от него, определено. Дали бе стигнал до причината, защо не му се доверявах? Дали предполагаше, че Аро може скоро да узнае всичко, което той знае? Мислех си, че Едуард може да е стигнал до това заключение, което обясняваше защо той не изискваше обяснения от мен. Предполагам, че се опитваше да не спекулира прекалено много, опитваше се да не се занимава с поведението ми. Дали бе разбрал всичко след странното ми изпълнение онази сутрин след като Алис бе напуснала и изгорих книгата в камината? Не знаех дали беше способен на подобен скок.