Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
И все пак Сингх, Морпурго, Ван Цайдт и техните специалисти оспориха оръжието на Нансен, като показаха, че Маге 1пГ1пНит не може да се евакуира достатъчно бързо и че единственият свят от първата вълна, който има свой собствен лабиринт, е Армагаст, разположен на една светлинна година от Пацем и Свобода.
Честната, услужлива усмивка на съветник Нансен не изчезна.
— Искате демонстрация и това действително е съвсем разумно — тихо заговори той. — Трябва да покажете на прокудените, че няма да търпите нашествието им, като се съсредоточите върху минимална загуба на човешки живот. И трябва да намерите убежище за местното население. — Той замълча и скръсти ръце на масата. — Какво ще кажете за Хиперион?
Жуженето около масата се усили.
— Той не е истински свят от Мрежата — обади се Говорител Гибънс.
— И все пак вече е в Мрежата и телепортаторът на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ е още на мястото си! — извика Гариън Персов, министър на дипломацията, очевидно привлечен от идеята.
Суровото изражение на генерал Морпурго не се измени.
— Ще бъде там само още някои и друг час. Засега пазим ексцентричната сфера, но тя може да падне всеки момент. Голяма част от самия Хиперион вече е в ръцете на прокудените.
— Но евакуиран ли е личният състав на Хегемонията?
— попита Персов.
— Да, с изключение единствено на генерал-губернатора
— отвърна Сингх. — В бъркотията не са успели да го открият.
— Жалко — не особено убедително каза министър Персов, — но въпросът е, че останалото население се състои предимно от местни жители на Хиперион, с лесен достъп до лабиринта там, нали?
Барбра Дан-Гидис, министър на икономиката, чийто син бе управител на плантация за фибропластмаса близо до Порт Романс, каза:
— След три часа? Невъзможно. Нансен се изправи.
— Не мисля, че е така — рече той. — Можем да пратим векторно предупреждение до оставащите власти от Автономния съвет в столицата и те са в състояние незабавно да започнат евакуацията. Лабиринтът на Хиперион има хиляди входове.
— Столицата Кийтс е обсадена — изръмжа Морпурго. — Цялата планета е под атака. Съветник Нансен тъжно кимна.
— А скоро ще бъде подложена и на клане от варварите прокудени. Изборът е труден, дами и господа. Но устройството ще работи. Нашествието в космоса на Хиперион просто ще престане да съществува. На планетата могат да бъдат спасени милиони и ефектът върху щурмовите сили на прокудените навсякъде другаде ще бъде значителен. Знаем, че така наречените Побратимени рояци ползват векторни комуникации. Унищожаването на първия рояк, нападнал космоса на Хиперион — Хиперионския рояк — може да бъде отлично средство за предотвратяване на по-нататъшното клане. — Нансен отново поклати глава и се огледа с почти родителска загриженост. Такава болезнена искреност не би могла да се симулира. — Решението трябва да бъде ваше. Можете да използвате оръжието или да се откажете. Техноцентърът изпитва болка да отнеме който и да е човешки живот… или да съдейства за това. Но в този случай, когато е изложен на опасност животът на милиарди… — Нансен отново разтвори ръце, за последен път поклати глава и седна на мястото си, очевидно оставяйки решението на човешките умове и сърца.
Бръмченето на разговорите около дългата маса се усили. Дебатите станаха почти буйни.
— Г. президент! — извика генерал Морпурго.
Във внезапната тишина, Гладстоун вдигна поглед към холографските образи в мрака над тях. Роякът в системата на Mare Infinitum падаше към океанския свят като кървав порой, насочен към малка синя сфера. Оставаха само три от оранжевите въгленчета на Спецчаст 181.2 и още докато смълчаният Съвет наблюдаваше, две от тях изгаснаха. После изчезна и последното.
Гладстоун прошепна в инфотерма си:
— Комуникационна служба, някакво последно съобщение от адмирал Лий?
— Нито едно до командния център, г. президент — беше отговорът. — Само стандартната векторна телеметрия по време на битката. Очевидно не са стигнали центъра на рояка.
Гладстоун и Лий бяха таяли надежди да пленят прокудени, да ги разпитат и да установят самоличността на врага им без никакви съмнения. Сега този млад мъж с такава енергия и способности беше мъртъв — мъртъв по заповед на Мейна Гладстоун — и бяха прахосани седемдесет и четири кораба.
— Телепортаторът на Mare Infinitum е унищожен с плазмени бомби — докладва адмирал Сингх. — Предни елементи на рояка навлизат в цислунарния отбранителен периметър.
Никой не се обади. Холографиите показваха приливната вълна от кървавочервени светлини, която поглъщаше системата на Mare Infinitum. Последните оранжеви въгленчета около този златен свят премитаха и изгаснаха.