Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Няколкостотин от корабите на прокудените останаха в орбита и навярно превръщаха елегантните плаващи градове и океански ферми на Mare Infinitum в горящи останки, но по-голямата част от кървавата вълна изчезна от прожектирания над тях регион.
— Системата Аскуит е на три стандартни часа и четирийсет и една минута — монотонно произнесе един техник до дисплея. Сенатор Колчев се изправи.
— Нека подложим Хиперионската демонстрация на гласуване — рече той, като привидно се обърна към Гладстоун, но всъщност говореше към присъстващите.
Мейна Гладстоун почука долната си устна.
— Не — каза накрая тя, — няма да има гласуване. Ще използваме устройството. Адмирале, подгответе фотонния кораб, въоръжен с устройството, за прехвърляне в космоса на Хиперион, а после излъчете съобщения до планетата и прокудените. Дайте им три часа. Министър Имото, пратете кодирано векторно съобщение до Хиперион и им кажете, че трябва да… повтарям, трябва… веднага да потърсят убежище в лабиринта. Кажете им, че се изпитва ново оръжие.
Морпурго избърса потта от лицето си.
— Г. президент, не можем да си позволим да рискуваме устройството да попадне във вражески ръце.
Гладстоун погледна съветник Нансен и се опита изражението й да не издаде нищо от това, което чувстваше.
— Съветник, може ли това устройство да бъде настроено така, че автоматично да се взриви, ако корабът ни бъде пленен или унижожен?
— Да, г. президент.
— Направете го. Обяснете всички необходими устройства за безопасност на съответните експерти от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. — Тя се обърна към Седептра. — Подготви ми предаване за цялата Мрежа, което да започне десет минути, преди устройството да бъде взривено. Трябва да разкажа на хората за това.
— Разумно ли е…? — започна сенатор Фелдщайп.
— Необходимо е — отвърна Гладстоун. Тя се изправи и трийсет и осемте души в стаята се изправиха секунда по-късно. — Отивам да поспя няколко минути, докато хората ви работят. Искам устройството готово, доставено в системата и населението на Хиперион предупредено незабавно. Искам да подготвите случайностни планове и приоритети за преговорно уреждане на въпроса, докато се събудя след трийсет минути.
Президентът погледна към групата, като знаеше, че така или иначе, през следващите двайсет часа повечето от хората там щяха да паднат от власт. Така или иначе, това беше последният й ден като президент.
Мейна Гладстоун се усмихна.
— Съветът е разпуснат — каза тя и се телепортира в частния си апартамент, за да подремне.
43.
Лейт Хънт никога по-рано не беше виждал човек да умира. Последният ден и нощ, които бе прекарал с Кийтс — Хънт все още мислеше за него като за Джоузеф Севърн, но беше сигурен, че умиращият мъж вече мисли за себе си като за Джон Кийтс — бяха най-трудните в живота му. Кръвоизливите бяха непрекъснати през последния ден и нощ от живота на Кийтс и между тези пристъпи на повръщане, Хънт чуваше как храчките кипят в гърлото и гърдите на дребния мъж, докато той се бореше за живот.
Хънт седеше до леглото в малката предна стаичка на Пагга сИ 8ра^па и слушаше бълнуванията на Кийтс, а изгревът се превръщаше в късно утро и късното утро — в ранен следобед. Кийтс беше трескав и непрекъснато изпадаше в безсъзнание, но настояваше Хънт да слуша и записва всичко — бяха намерили мастило, перо и листи в другата стая — и Хънт се подчиняваше, бясно драскайки, докато умиращият киборг бълнуваше за метасфери и изчезнали божества, за отговорностите на поета и залеза на богове, и за Милтъновата гражданска война в Техноцентъра.
Тогава Хънт се съвзе и стисна трескавата ръка на Кийтс.
— Къде е Техноцентърът, Сев… Кийтс? Къде е7 Умиращият беше потънал във видима пот и извърна лицето си.
— Не дишай към мен — усещам го като лед!
— Техноцентърът — повтори Хънт и се дръпна назад, усетил порив да заплаче от жалост и разочарование, — къде е Техноцентърът?
Кийтс се усмихна, а главата му се люшкаше напредназад от болка. Усилието, което правеше да диша, звучеше като вятър през скъсан мях.
— Като паяци в мрежата — промълви той, — паяци в мрежата. Тъкат… оставят нас да я тъчем вместо тях… после ни хващат и ни изсмукват. Като мухи, уловени от паяци в мрежа.
Хънт престана да пише, докато слушаше този като че ли безсмислен брътвеж. После разбра.
— Боже мой — прошепна той. — Те са в телепортаторната система.
Кийтс се опита да седне и сграбчи ръката на Хънт с ужасна сила.
— Кажи на твоя президент, Хънт. Накарай Гладстоун да я разкъса. Да я разкъса. Паяци в мрежата. Човек бог и машина бог… трябва да намерят съюза. Не аз! — Той падна обратно върху възглавниците и започна беззвучно да плаче. — Не аз.