Републиката на крадците [bg]

— Ще умреш заради това — изсъска прислужникът. — Ще те одерат и ще те сварят в солена вода.

— И каква утеха ще е това за теб, а? — Джийн го мушна с ножа в стомаха. — Отвори портата или ще взема ключовете от трупа ти.

С трепереща ръка старецът отвори вратата. Джийн я бутна настрани, отново хвана слугата и го обърна. Сега ножът опираше в долната част на гърба на стареца.

— Заведи ме при господаря си. Дръж се спокойно. Кажи му, че се е появил важен случай и че ще иска да изслуша предложението ми.

— Ученият е в градината. Но ти си луд… Той има високопоставени приятели… О… Ох!

Джийн отново го бодна с острието, подтиквайки го да върви напред.

— Естествено — каза той. — Но ти имаш ли приятели по-близко от ножа ми?

В средата на градината един нисък, набит мъж на около трийсет и пет години се заливаше от смях заедно с жена, която още нямаше и двайсет. И двамата бяха облечени в светли панталони, копринени ризи и подплатени кожени ръкавици. Това обясняваше ритмичния звук, чут преди. Използваха разчистена част от каменната стена за пърсава, „партньорска гонка“, аристократичен братовчед на хандбала.

— Господарю, мадам, хиляди извинения! — каза прислужникът, след като Джийн отново го мушна.

Джийн остана на половин крачка зад слугата и така нито Зодести, нито гостенката му можеха да видят истинската причина за влизането му в градината.

— Въпросът е от голяма важност, господарю.

— Важност? — Зодести имаше гъсти черни къдрици, сега пригладени от потта, и останки от характерен за висшето верарско общество акцент. — За кого е дошъл да говори този човек?

— За изтъкнат приятел — каза Джийн. — По обичайните причини. Няма да е уместно да обсъждаме това пред вашата млада…

— В името на боговете, аз ще реша дали е уместно, или не в собствената ми градина! Този господин е дързък, Лоран. Знаеш предпочитанията ми. Дано това да е сериозно.

— Въпрос на живот и смърт, господарю.

— Нека остави подробностите. Ако ги намеря за отговарящи на условията, може да ме потърси отново след вечеря.

— Сега ще е по-добре — каза Джийн, — за всички ни.

— За кого, всички адове, се мислиш? Сера на крайната ти нужда! Лоран, изхвърли този…

— Отказът ви е отбелязан и сърдечно отхвърлен. — Джийн избута Лоран на тревата. Половин секунда по-късно се беше нахвърлил на Зодести; обви месестата си ръка около гърлото на физикера и извади острието си така, че младата жена да може да го вижда. — Извикате ли за помощ, аз ще го използвам, мадам. Би ми било особено неприятно някоя рана на учения да ми тежи на съвестта.

— Аз… Аз… — опита се да му отговори тя.

— Заеквайте колкото желаете, стига да не викате. Що се отнася до теб — Джийн стисна мъжа за трахеята, за да покаже силата си, и физикерът изпъшка. — Опитах да се държа любезно. Щях да платя добре. Но сега ще те науча на нов начин на работа. Имаш ли комплект, който да носиш в случаи на отравяне? Материали, които ще са ти нужни за преглед?