![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
Вратата се отвори със звън и Еф излезе в сервизното крило на мазето. Носилки с голи дюшеци бяха подредени до стената като колички в супермаркет в очакване на клиентелата. Гигантска брезентова количка за пране стоеше под отворена шахта.
В ъгъла върху няколко колички с дълги дръжки се мъдреха десетина зелени бутилки кислород. Еф заработи с такава бързина, каквато позволяваше изнуреното му тяло - запрати по четири бутилки във всеки от трите асансьора. Изтръгна металните накрайници на маркучите, проби с тях клапите и щом чу успокоителното съскане при излизането на кислорода, натисна бутоните за последния етаж в трите кабинки. Вратите се затвориха.
Еф измъкна от торбата си полупразна тенекия с бензин за запалки. Ветроупорният кибрит беше някъде из джобовете му. С треперещи ръце преобърна количката за пране и изсипа колосаните чаршафи пред вратите на трите асансьора, после злорадо заля цялата камара с течността за запалки. Драсна няколко клечки и ги метна отгоре. Памучната тъкан шумно се възпламени. Ог мазето трите сервизни асансьора се повикваха отделно; той натисна бутона и хукна с всички сили да намери изход.
До една заключена врата се натъкна на пълно с разноцветни тръби табло. Измъкна противопожарната брадва от остъкления шкаф - беше толкова тежка, грамадна. Накълца уплътненията на трите захранващи тръби, като разчиташе повече на тежестта на брадвата, отколкото на собствената си привършваща сила. Газът излезе със свистене. Еф бутна вратата и се озова под ситния дъжд посред кална градинка с пейки и напукани алеи над улица „Фран- клин Д. Рузвелт“ и шибаната от дъжда Ийст ривър. По някаква причина можеше да мисли само за репликата от един стар филм, „Младият Франкенщайн“ - „Можеше и по-зле да е. Можеше и да вали.“ Еф се подсмихна. Беше гледал филма заедно със Зак. После в продължение на седмици си повтаряха смешки от филма. „Там вълк... там замък.“
Намираше се зад болницата. Нямаше време да избяга на улицата. Затова се втурна през паркчето - трябваше да се отдалечи възможно най-много от сградата.
Като стигна отсрещната страна, видя, че по високата стена откъм „Рузвелт“ идат още вампири. Още убийци, пратени от Господаря. Поради ускорения метаболизъм от телата им се вдигаше пара.
Еф затича към тях с очакването сградата зад гърба му да се взриви и да рухне всеки момент. Изрита няколко, събори ги от стената и те се приземиха на алеята долу на четири крака. Наместиха се незабавно като безсмъртните от някоя видеоигра. Еф побягна по стената към сградите на Медицинския център на Нюйоркския университет в стремежа си да се отдалечи от Белвю. Пред него върху стената се появи вампирска ръка с удължен среден пръст, последвана от червенооко лице под гола глава. Еф се спусна на коляно, стовари меча в отворената уста на съществото и с върха допря горещото му гърло. Но не го вкара докрай, не го довърши. Сребърното острие го изгаряше, притискаше челюстта му и не позволяваше да изстреля жилото си.
Вампирът не можеше да помръдне. Червените му очи се взираха в Еф с объркване и болка.
Еф попита:
- Виждаш ли ме?
Очите на вампира не показаха реакция. Еф не се обръщаше към него, а към Господаря, който гледаше чрез това същество.
- Виждаш ли това?
Той врътна меча и принуди вампира да погледне към болницата Белвю. Още създания се катереха по стената, а някои вече излизаха тичешком от болницата, установили бягството на Еф. Разполагаше само с няколко секунди. Опасяваше се, че саботажът му се е провалил, че изпуснатият газ е намерил как да се процеди вън от сградата.
Пак се вторачи в лицето на вампира, все едно той е самият Господар.
- Върни ми сина!
Едва изрекъл последната дума, и болницата се взриви зад него, ударната вълна го тласна напред, мечът му проряза гърлото на вампира и излезе откъм гърба. Еф се търкулна от стената, стиснал дръжката на оръжието, а острието сряза лицето на вампира, когато двамата заедно се извъртяха и паднаха.
Еф се озова върху покрива на изоставена кола, една от множеството по отсамната страна на алеята. Вампирът се строполи на земята до колата.
Основният удар се пое от хълбока на Еф. Заедно със звънтенето в ушите си, той чу висок и свирещ съсък и погледна в черния дъжд. Наблюдаваше как нещо като ракета се издига нагоре, извива се в небето и пада в реката. Една от кислородните бутилки.