Вечната нощ [bg]

- Не - рече той на Господаря с накъсан хленч. Гласът му пресе­кна дори от тази кратка сричка. И вместо да отблъсне емоциите си, Еф ги изтика напред, сля ги и ги превърна в гняв.

- Както желаете - отговори Господаря. - Пак ще се видим... скоро...

И след това волята отстъпи на ловците. Зверовете се върнаха с пръхтене и сумтене, зарязаха изправената стойка и се отпуснаха на четири крака, готови да обградят плячката си. Еф не даде на вампирите възможност да го залъжат. Хвърли се първо направо към мъжкия с двата меча в готовност. Вампирът отскочи в последния момент - вампирите бяха ловки и бързи - но не и преди върхът на меча да удари торса му отстрани. Порязването беше достатъчно дълбоко, та да накара вампира да загуби равновесие и да се приземи зле. От раната течеше бяла кръв. Стригоите рядко изпитваха телесна болка, но от сребро ги болеше. Съществото се изви и улови раненото място.

В този момент на забавяне и невнимание Еф се завъртя и замахна с другия меч на височината на раменете. С един разрез точ- но под челюстта отдели главата от шията и раменете. Ръцете на вампира се вдигнаха в рефлекс на самозащита и после тялото и крайниците се отпуснаха.

Еф пак се обърна, тъкмо когато женският се намираше във въз­духа. Беше прехвърлил тезгяха и скочи срещу Еф, готов да одере лицето му с ноктестите си средни пръсти. Но Еф успя да го отклони с ръце, вампирът прелетя, удари се тежко в стената и се строполи на пода. При това Еф загуби и двата меча. Ръцете му бяха толкова слаби. О, да, да, моля, искам да се предам.

Вампирът пъргаво скочи на четири крака и загледа Еф изотдолу. Очите му се впиваха в него, представляваха Господаря, злото присъствие, което отне от него всичко. Гневът на Еф се разгоря отново. Бързо измъкна куките за закачване на влака и се пригот­ви за сблъсък. Вампирът нападна и Еф отвърна - поклащащата се гуша беше отлична цел. Правил беше това движение стотици пъти - като работник във фабрика за риба, който разпаря едър тон. Едната кука се заби в гърлото зад гушата, хлътна бързо и се впи зад хрущялната тръба, където се помещаваше ларинксът и откъдето се изстрелваше жилото. Като дръпна здраво куката надолу, той блокира жилото и принуди съществото да коленичи със свински писък. Другата кука влезе в очната кухина и палецът на Еф се заби под брадичката и затвори устата. Едно лято преди много, много години баща му му беше показал това движение, когато ловяха змии в някаква речица на север.

- Стисни челюстта - учеше баща му. - Заключи устата, за да не могат да хапят.

Малко змии бяха отровни, но ухапването на повечето беше лошо и в устите им се въдеха доста бактерии, които причиняваха силна болка. Оказа се, че градското чедо Еф е добър змиеловец. Идеше му отвътре. Даже успя да блесне в един хубав ден - улови змия на улицата у дома, когато Зак още беше малък. Чувстваше превъзходство, чувстваше се като герой. Милион години преди новата ера.